Мислих някакъв драматичен и сърцераздирателен увод, но нищо не ми хрумна. Еми, таковата… местя се. Мястото е
http://photonicx.com
и дефакто представлява новият ми уеблог. Оставил съм някои от по-новите и по-смислени публикации, останалото го трих със замах. От 2005 до сега съм писал умопомрачителни простотии, даже не искам да си спомням.

От време на време ми казват “вече не пишеш като едно време”. Не обръщам много внимание на това, защото на хората нищо не им е като едно време. И нормално. Но е истина, че напоследък почти не пиша. Като изключим заетостта и подобните тривиални причини, в един момент спрях да се чувствам комфортно тук. Освен това този блог премина през куп сбъркани концепции и наименования, от които трябваше да се отърва. Все още търся правилния за мен формат на писане, изразяване, споделяне. И не – не мисля, че с новия блог окончателно съм го намерил. Но се доближавам. И ако не го сменя в близките 2-3 години, значи всичко е OK :)

Искам да благодаря на cult.bg за безвъзмездния хостинг и култовото звучене. За съжаление този хостинг отдавна ми утесня и ме ограничаваше.

Който е слагал препратка към мен – да я обнови. Или тепърва да сложи, оценявам жеста!

Това място няма да го затривам, поне в в близките 1-2 години ще го оставя като архив. Също така може да го ползвам за тестове и SEO-експерименти – все неща, които не те касаят :)

Мда, направих тема за WordPress. Носи мъдрото име Life is Simple и се намира на http://simple-theme.com. Можеш да я свалиш и от базата данни на WP – тук.

Първончално идеята беше за нещо доста по-семпло и класическо, но накрая ме изби на CSS-фетишизъм… и сега дори не съм сигурен дали крайния резултат ми харесва.

Работил съм основно върху две насоки:

• да е сравнително семпло и олекотено, акцентирайки върху съдържанието;
• приятно за четене на текстове;
• широко и подходящо за публикуване на големи снимки;
• бързо зареждащо;
• да е максимално универсално и стандартизирано, без да се размества и бъгва при различни условия;

Разбира се, че не съм успял, но ще се радвам на всякакви мнения и критики :) Повечето такива до момента засягат сивото като проблем.
Ето и няколко примерни сайта (1, 2), които използват темата. И двата са на “любимия” ми немски език, каква ирония :D

PS: ето и един на китайски!

Село Бъдеще, Старозагорско.

Анкета за знаменитата 2012. Можеш да маркираш до 3 отговора едновременно :D

 Loading ...

Пълнолунието беше доста подходящо за случая…
Дръж се здраво, защото съм ти подготвил един незабравим трип от един хелоуински маскарад!

В градът-държава – МОЛЪТ – се изсипаха стотици маскирани малчугани. Предстоеше дефиле и конкурс за най-добър, най-страшен и т.н. костюм.

Аз не обичам децата, така че личната ми класация беше за най-дразнещо лапе.

Орди от скелети, вампири и духове чакаха своя миг…

Журито обаче беше от плът и кръв. Даже с повечко плът.

Моловете са пълни с тикви!

Жената-котка, ама като малка. Фундаментален въпрос – жената-котка имала ли е детство? Била ли е момичето-котка, преди да стане жена?

Внучка Яга. Вдясно е женска тарантула, която се е облякла така, защото е неосъзната мъжемразка и иска да изяде мъжките си партньори.

Водещият. Тук все още обича децата и не мрази работата си. Все още.

…виж ЦЯЛАТА публикация? »

Завръщане в Пирин, две години (и два месеца) по-късно. Следва сериозна доза визуален ексхибиционизъм :)

Изкачването става с лифт и противно на очакванията е скучно. Общо трае около половин час. Да не случваш на насрещен вятър и сняг…

Хижа “Безбог” предлага (освен wi-fi) нещо като дискотека, сателитна телевизия, безкрайно гореща вода, стаи със собствени бани и печки-духалки. Скоро underground-хижите с режим на тока и водата и външни тоалетни ще са някаква екзотика.
Намира на 2236 метра (мерих ги) надморска височина. Погледнато от определен ъгъл изглежда така, сякаш е на ръба на земята, а зад нея – бездна.

В една фотографска книга четох авторитетното мнение на автора, че – независимо колко ни е неприятно – повечето зрители не се интересуват от художествената стойност и технически качества на снимката, а от фактологичната информация, която тя носи. Къде, какво и кога е снимано – ей такива практични и полезни неща.
Е, аз нямам никаква идея кой връх или кое било съм снимал.

Попово езеро. Във всички снимки съм го снимал накриво, не знам как се е получило. Сигурно е от студеното – притъпява ми сетивата.

Походът до езерото и обратно беше изключително през камънаци, кал и сняг. Не срещнахме други хора.

Ресторант “На края на Вселената”, не по Д. Адамс :)

В чакане на залеза…

Трябва да знаеш, че лифтът не е някакво обществено благо или солидна услуга, на която може да се разчита. Лифтът си има угодно работно време и освен това не качва самотни пътници, а чака да се понасъберат повечко. Лифтаджиите нямат нагласата, че вършат работа и изпълняват задължения, а живеят с мисълта, че ти правят услуга. Но да не ги отличавам излишно – повечето търговци и работници са така.

Ако постоянно мислиш над това в каква държава живеем и с колко безхаберни хора сме заобиколени, то возенето на лифт се превръща в доста параноично изживяване, а страхът от падане става съвсем реален…

Далеч от Безбог, това е твърде охраненият котарак на хижа “Вихрен”, който идва да те изпрати до изходната врата на блога :)

Синдромът на кафенето или галено – синдромът “на кафенце” гласи:

На нашенеца само му дай маса (било то и на официална пресконференция, заседание или друго представително събиране) и той ще си придърпа чашката и ще извади цигарката.

Да не се бърка със синдромът “на маса” – той включва и мезенце, и салатка!

Тия дни режисьорът Роман Полански беше арестуван след 31 години скатаване. “Пианистът” е обвинен и осъден в посегателство, дрогиране и в крайна сметка изнасилване на 13-годишно момиче, но през 1978 напуска САЩ и отървава кафеза. За да попадне в друг – през следващите години доста внимава в какви държави ходи и най-вече с какви закони за екстрадиция са те.
Световният въдворител на ред и справедливост обаче не спи и го причаква пред кинофестивала в Цюрих, където Полански не е устоял на изкушението да се яви, за да получи статуетка за цялостно творчество.

Интересното е друго. Ето какво точно се е случило преди няколко десетилетия…

Поморийско езеро и солниците в Поморие…

Най-накрая! Варна се сдоби с лайфстайл списание, бодро провъзгласяващо се за “първото и единственото lifestyle списание от и за Варна”! Казано по моему това значи: списание за избиване на комплекси на междуградско ниво, извратено себедоказване и местно-провинциален патриотизъм.

Оригиналното заглавие е “V.I.P. Varna”. Някому е хрумнала естетическата идея за всички тези точки. Стилистиката и правописа на цялото издание са на истинско (щото има и фалшиви и самозвани випове, нали) VIP ниво – демек едни такива небрежни, разпуснати и измислени. Метафорично казано.

На корицата се мъдри изпльоскана главицата на “момиче на месеца”. По изражението и бих предположил, че е избрана чрез конкурс в сайт за запознанства. Уви, вероятно е просто аверка на някого.

Но няма лошо – всеки може да бъде момиче на месеца! Списанието призовава читателите си към активност и креативност: да пращат снимки, да пишат текстове и мнения, да бъдат част от нещо голямо. Да са V.I.P.!

На първите страници ни посрещат две приветствия. Първото е на някакъв гъзар Марк Кирстен, който не става ясно в ролята на какъв се явява, но най-вероятно е собственик или нещо подобно. Той говори познатите клишета за забързаното ни ежедневие и динамичен живот и как това списание е точното четиво за такива като нас. Второто приветствие е на главната редакторка, която може и да е млада, но не бяга от архаично соц и пост-соц културно-интелектуални асоциации, започвайки с обръщението “Скъпи варненци и гости на града”…

В опит да утвърди Варна като “морската столица на чалгата”, в централните си страници списанието избухва с ексклузивни интервюта на Тони Стораро и DJ Teddy Georgo!

“Който иска да чуе DJ Teddy Georgo, трябва да дойде във Варна!!!”

Любимо журналистическо онаниране: въпросът какво мислиш за моята държава/град. Тони Стораро: “Варна е един страхотен град, може би най-хубавият в България.”

Професионален метод за запълване на страници и пространство: случайни минувачи, които отговарят на умопомрачителен въпрос. От списанието вкарват тънък елемент на психология и манипулация, като призовават: “Включете се в нашата Street-анкета, за да ви чуят и видят!!!” (явно модата на многото удивителни се завръща)

Габриела на 17 отговаря: “Лукс са хубавите и лъскавите неща като автомобили, апартаменти”

Винаги съм твърдял, че тук шляпа-шляпа-хаусът и чалгата вървят ръка за ръка, но хаусърите скачаха агресивно и защитаваха святата елитарност на музиката си. Чалгарите от своя страна нямаха мнение и мълчаха. V.I.P. Varna обаче говорят:

Има и още куп неща, много е яко. Има Парис Хилтън, галерия с амфет-party-pics, има дори дизайнер на месеца. А думи като “Варна” и “варненец” са навсякъде, направо да свършиш от кеф.