Макар че всъщност “визия” не е точната дума. Защото визията предполага някакъв облик, концепция, дори стил.
И ако тоталният комерс, кичозност и простота могат да минат за визия – да, това е визията на Евровизия.
Не е приятно, когато човек си загуби времето в гледане/правене/изживяване на нещо значително тъпо. Остава ни утехата, е че след едно такова глупаво и безсмислено преживяване поне сме натрупали опит. Experience.
И така… с по едно око и ухо изгледах Евровизията.
Приятели, никога не гледайте Евровизия. Аз ще се жертвам и ще ви разказвам колко е пошла и скучна, вие няма защо да се хабите.
Темата относно българската песен… оп, тя май не е много българска, защото е крадена… та подминаваме я. За огромна читателска изненада и съжаление няма да говоря против нея, нито против БНТ. Идеята ми е другаде.
На първо място какво е Евровизия?
Това е политически конкурс, в който комплексирани имигранти гласуват за родната си държава. Тези мили, гласуващи хора, със своите гласове определят класирането от четвърто място нататък. Защото първите три места са нагласени и манипулирани – както обикновено.
За мен прехвалената Евровизия по нищо не се различава от чалгата, нито от mtv, напротив – събрала ги е в едно. Куп (точно куп, разхвърлян и омешан като непрано бельо) некадърна музика, облечена в кич и позьорщина.
Форматът “3-минутни парчета” »» за да са по-лесно смилаеми и незатормозяващи обикновения музикален инвалид »» и така да могат да се пускат по телевизионния и радио ефир »» и да се изкарват пари от тях. Много мразя 3-минутни песнички.
Разбира се, че не съм очаквал нещо стойностно да излезе от такова едно мероприятие. Не съм и очаквал стойностно парче да спечели. Въпреки това… поизненада ме жалкото първо място.
Постоянно чувам добри и слаби парчета. В ежедневието ми винаги се прокрадват слаби, слаби според мен изпълнения, лишени от всякакви качества. Аз не им обръщам внимание, дори и за критика – не само, че съм им се нагледал, ами и са прекалено много, за да им бъде отделено време.
Тазгодишни победители в Евровизия бяха “Lordi” – финландска група. Тяхната песничка “Hard Rock Hallelujah” не е просто слаба според моите критерии. Тя е жалка и смешна. Разбираш ли, някак жалко е да ни пробутват лигав рок, който ни представят за “твърда музика”, а той всъщност повече бие на поп. Несериозна работа.
Иначе песента и сценичното поведение са както при всички метали – изглеждат страшни, пеят гърлено, крещят и се тръшкат по сцената. Тези специално пеят някакъв софт-поп-рок с елементарна, банална и предсказуема мелодия, а после ги наричат “хеви метъл чудовища” и “рок динозаври”. Ето затова са ми жалки.
