MARIO RANiERi – in the view!

31.July.2006 08:39 pm   от CX

Interview with Mario Ranieri
english language / английски език

Интервю с Mario Ranieri • Австрия • http://marioranieri.at
български език / bulgarian language

Mario Ranieri е един от хората, с които се отъждествява hardtechno музиката в последно време. Той не е от онази стара генерация суперзвезди. Името му нашумя основно през последните няколко години… и то как!
“Super Mario” има доста фенове на родна земя. Идването му е дълго чакано и дълбоко изстрадано в средите на електронната музика, най-вече от феновете на techno- и hardtechno-звученето.

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Ranieri се отличава дори в “еднообразна” музика като hardtechno. Сетовете му са пълни с ремикси на култови стари парчета и класики. И въобще не са еднообразни. Различни стилове, позитивен звук. И преди да си помислиш да спориш знай, че като малък е свирил на пиано. Това респектира.

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Други любопитни факти:
· не обича названието “schranz”, държи на “hardtechno”;
· най-солидният му лейбъл SCHUBfaktor е приобщил неприлично много hardtechno-величия, да не кажем всички;
· “Ranieri” е псевдоним ;)

Mario бе така любезен да отговори на няколко въпроса. Но това е само началото и ти тепърва ще слушаш (за) Ranieri – на 05.08.2006, в Бургас, клуб Guarana… Mario Ranieri идва.

Благодарим му за отделеното време и особено за директността. Той говори за нещата точно така, както ги мисли – без да бъде лаконичен, деликатен и без да се стреми да се хареса на всички. Твърдо и безкомпромисно, каквато е и музиката му :-)

• Наричат те “Супер Марио”. Защо? И знаеш ли за електронната игра? :)
Това име бе измислено от едни фенове в Чехия. В Чехия и Словакия те пишат “SUPER MARIO” на австрийски знамена. Много съм горд от това! Знам, че те уважават нещата, които правя…
И разбира се, имах Nintendo, когато бях млад. Днес също играя, на Game Boy Advance
(игрална конзола – бел. ред.). Mario е най-добрата “jump and run” игра!

• Какъв беше, преди да станеш DJ?
Първо учих 3 години за асистент в магазин, понеже не намерих друга работа. В онези времена пуснах първия си запис и то на мой собствен лейбъл. Тогава бях на държавна служба, а след това 2 години бях уеб-дизайнер и уеб-програмист. После нямаше работа и 2 години бях доставчик на офис-оборудване. След което отново без работа, определено живеех само от моята музика… трудно е да намериш работа в наши дни и съм щастлив, че музиката отново спаси живота ми.

• Какъв беше първият ти досег с музиката?
Както може да се прочете в биографията ми, мой братовчед ми показа електронната музика. Беше любов от пръв поглед! В началото бе класическо techno, после hardcore, trance, brighton и tribal techno. И в днешно време е hardtechno.

• Защо hardtechno?
Защото за мен има перфектното темпо, перфектната твърдост, перфектната енергия и перфектната лудост!

• Много хора изобщо не могат да възприемат и разберат тази музика. Каква е причината?
Същата, поради която милиони хора слушат Britney Spears. Защото те ядат каквото музикалната индустрия и медия им казва, че трябва да ядат! Тях не ги е грижа за новите музикални течения или експериментална музика… много нещастни хора…

• Има ли някакво бъдеще за тази музика или тя ще бъде следващата жертва на комерсиалните и лесно смилаеми стилове?
Hardtechno-музиката сама по себе си никога няма да бъде комерсиална, защото е прекалено твърда за тълпите, мнозинството хора. Мисля, че всеки музикален стил ще оцелее – има също хора, които слушат класическа музика или rock’n'roll. Така че дори след 1000 години отново ще има хора, които слушат hardtechno… не можеш да разрушиш музикален жанр, който е бил открит! Но за себе си не съм сигурен дали ще го слушам след 20 години…

• Кое е най-доброто място, на което си пускал?
Венецуела (Южна Америка), на хълм между красив залез. Имах подобно изживяване в Украйна, преди няколко седмици…

• Бил си на тазгодишния Love Parade. Как беше? Какво можеш да ни кажеш за това събитие?
LoveParade днес не е LoveParade от 1992 – знам. LoveParade днес е голямо, комерсиално, рекламно парти и много от хората, които са там нямат нищо общо с техното. Но 1 милион хора, които танцуват заедно в мир и разбирателство са най-хубавото изживяване, което можеш да имаш на парти. LoveParade за мен е най-доброто открито парти въобще!

• За какво си говорите с другите диджеи, когато сте зад пулта?
За същите неща, за които говоря с всеки човек! Светът, бъдещето и живота!

• Кое е най-странното нещо, което си виждал на парти?
Най-странните неща, които виждам по партита са хората, които полудяват от наркотици и хората, които се бият с други… това са най-странните неща, които виждам по партита!

• Коя е най-голямата масова заблуда, свързана с електронната музика?
Хората, които не харесват техно мислят, че то е монотонно, че е винаги едно и също. Но те не разбират това, че всяка музика има повторения (loops). Хип-хопа или попа са много по-монотонни от техното. Имат глас, който разнообразява тази музика съвсем малко. Просто опитайте за себе си: слушайте хип-хоп парче – ще видите, че то има винаги еднакъв loop, еднакъв ритъм в основата – никога не се променя. Техното, което е просто музика може да бъде много по-разнообразно с неговите мелодии, повторения и ефекти, отколкото нормалната музика!

• Какво мислиш за употребата на леки наркотици по партита?
Не ми пука за наркотиците – не ги харесвам! Единственият наркотик, който харесвам (и той е определено най-опасния на Земята) е алкохола! Аз не пия много често – но когато пия е по много!

• Имаш участие в България на 05.08.2006. Имаш ли някакви впечатления от нашата държава, или може би електронната сцена, диджеи?
Не знам нищо за България – това ще е първото ми идване. Но съм много щастлив, че ще пускам на това място. Получавам доста писма, че хората там ме чакат…

• Някога омръзва ли ти, измарят ли те нещата, които правиш?
В последно време съм много уморен от всичко. Сцената е доста зле в момента. Много нови и слаби продуценти и лейбъли, които издават куп глупости. Мислят, че като пускат по-бързо са по-добри. Много идиоти има тук! Много хора, които мислят, че имат да кажат какво трябва да бъде hardtechno-то – много жалки хора! Не се интересувам от това, но то обезсърчава след известно време… това също така е причината да миксирам и други стилове като hardstyle, hardcore или house. Малко на брой качествено hardtechno се издава в момента. Работя също по “нормална музика” в свободното си време, така че може би един ден ще издам албум с нормална музика или нещо друго… в момента hardtechno-то определено не е достатъчно за мен!

• Кажи ни нещо за себе си, което никой не знае и не би предположил?
Никога не се задоволявам със себе си, защото съм най-големият перфекционист на Земята. О, да – и имам невродермит (кожно заболяване – бел. ред.), хиляди алергии, пристрастеност към алкохола. И съм често депресиран, защото не съм най-известната личност на музикалната сцена…


• Имаш издадена плоча с името “Anti-religious” (анти-религиозен – бел. ред.). Какво мислиш за религията и вярваш ли в Бог, Иисус или нещо подобно?
С това издание аз казах всичко, което исках да кажа: АЗ СЪМ АНТИ-РЕЛИГИОЗЕН. Религията води до войни и различия между хората. Всеки може да вярва в каквото си поиска, или просто в себе си и да не следва лъжи, които някакви хора проповядват. Аз вярвам, че не сме сами във Вселената, но не се нуждая от вяра в “бог” такъв, какъвто Църквата го е построила за нас. Също вярвам, че Иисус е съществувал преди 2000 години, но мисля, че има много глупави неща в Библията… не всичко е истина! Просто забравете всички тези глупости! По-добре е да си губиш времето със забавни партита, отколкото с вярвания в глупави религиозни неща.
В НАЧАЛОТО ХОРАТА НАПРАВИХА БОГ!

• Твоите планове за бъдещето?
Да стъпя в обувките на FALCO (популярен австрийски певец – бел. ред.) и може би да стана по-голям от него.

• TOP 5 на любимите парчета в момента:
1. Andreas Kremer – Viel zu lernen du noch hast
2. Chosen Few – In da air
3. Peaky Pounder – Sinatrabambataa
4. Carunia – This is not a lovesong
5. Ghost and Q-IC – LSD

• И… благодаря ти! ;)
Аз също благодаря и ще се видим на партито :-)

Mario Ranieri идва на 5-ти август в Бургас. Информация за това събитие можеш да намериш из половината интернет, тъй като електронната музика най-сетне набра известност и сега всички се надпреварват да copy-paste информация.
Но на теб не ти е нужно нищо повече от това:
» TechnoBg: Renesanz Summer Techno Open Air
» Renesanz
» и разбира се http://marioranieri.at!
 

Това интервю е реализирано от cx & Lirex.
Може да се разпространява свободно, стига да се запазва основната му идея – да популяризира електронната музика.

Снимки: marioranieri.at, aw-photos.de, yonash.prv.pl

In the Views:
» Mario Ranieri
» Clodagh
» Eric Sneo
» Kobbe – n/a
» Lori Ward a.k.a. the Hi-Fi Princess – n/a
» Balthazar

 

в категория Музика | 14 реплики »

Rome

30.July.2006 12:14 am   от CX

Rome e скъпа и лъскава копродукция на HBO и BBC.
И въпреки това сериалът е приятен.

Логично, действието се развива в Древен Рим. Проследява се управлението на Цезар – от началото до неговата смърт. Сериалът не претендира за точност и документалност, та има леки несъответствия в географско-исторически план. Но като цяло представя събитията достоверно (поне според официалните исторически данни, които от своя страна също не са сигурни, разбира се) и по интересен начин. Допреди това не бях проявявал интерес към темата.

Много интриги, кръвопролития и еротика. Именно Рим – такъв, какъвто се предполага, че е бил тогава.

Сюжетът се развива на няколко фронта. Освен известните личности, около които се гради вековната история се проследяват и приключенията на двама “обикновени” войници, техните семейства и лични драми.

“Rome” не е гениална продукция, но ми дойде като нещо ново, свежо. Почти липсват типичните холивудски клишета и простотии, а това значи много.

в категория Кинематография | 5 реплики »

чалга визия

29.July.2006 12:27 am   от CX

От време на време ще пускам такива теми, в които няма да има нито една картинка или снимка, обобщено казано – изображение, a на английски – image. Ще компенсирам с масивния си изказ, стил и много плямпане.
Така, щото се огледах… и осъзнах. Станали сме много пъстри. Тук снимка, там снимка… сигурно на някои читатели им зарежда по една минута. А на други им насича компютъра, докато плъзгат scroll-а надолу. Читатели, опасно е. Лято е, топло е и може да ви изгори процесора от натоварване.
А разгледано в дълбоко психологически план, пренасищането със снимки води до пренасищане на ума, което рефлектира негативно върху възприемането на новата информация. С други думи: ако искам читателя да попива написаното както трябва, то не бива да го затормозявам с излишни неща – било то бръщолевици или снимки.

Така. Мисля, че бях достатъчно ясен – тук няма да видиш снимки на чалгаджийки, тресящи увисналите си меса върху столове и маси.
авторът иска да внуши, че чалгата е мазна работа

И така… имам проблем.
повечето блогове обикновено ни занимават с личните си проблеми на битово, социално и тоалетно ниво
Виждам чалгаджийките.
Това е като да виждаш духове, например. И аз така – вървя си някъде и виждам чалгаджийки. Не всеки ги вижда.
Какво имам предвид: ако някоя жена е чалгаджийка, то аз винаги го разбирам, щом я погледна. Не знам как, привидно не са съвсем еднакви… но аз ги забелязвам, познавам, личат си отдалеч.
Всичко във външността и дрехите им подсказва за това. Само ги поглеждаш и съвсем отявлено си личи, че слушат чалга. Поне при мен работи.
Цялата им визия… дебелите и пречервени устни, тоновете грим, “стила” на обличане, излъчването ако щеш. Отвсякъде си личи. Набива се на очи. Особено лятото не можеш да ги сбъркаш.

Някога имаше някакъв (даже сигурно са били няколко) филм, където някакви извънземни се бяха внедрили из хората. И само един човек – “нашият”, главния герой – ги виждаше. Те изглеждаха като хора, но погледнеше ли ги, той виждаше същността им. Беше плащещ филм за възрастта, в която го гледах.

В света на кича и натруфеността, аз виждам чалгаджийки. Навсякъде.

Не мога да спя.

Спрях да излизам навън.

в категория Музика, Нещо някакво такова... | 3 реплики »

Мустанг

28.July.2006 02:06 pm   от skoklyo

-
Във вторник говорех с една своя позната. Моята зодия, моя характер и начин на мислене. И колко логично – с еднакъв проблем сме. Бях гневен и търсех утеха, тих залив сред вълните от ярост, които се блъскаха в мен дни наред. А тя – тя затъваше в блатото на депресията, сякаш целият свят бе срещу нея и както тъй често се случва, май насочваше своя гняв срещу себе си. Казах да го излее навън, да вика, крещи и да удря, само не и да кара така. И в следния миг се замислих – хич не следвах собствените си съвети. Бушувах отвътре, тръбите пулсираха, а плътно затворените ми вентили пращяха от напрежение. В резултат на всичко това вече усещах почти постоянни болки в областта на сърцето, получавах нервни тикове, а концентрацията ми, която и без туй едвам крета на цигарени патерици, беше отишла по дяволите.
-
Защото гневът трябва да се канализира в действие, инак разрушава тялото и ума. Всичкият този натрупан коктейл от адреналин, тестостерон и други химикали трябва да бъде надлежно използван. А отговорът на въпроса тлееше в мен от половин година насам. Тъй че сложих табелка “out working”, грабнах обвитото в паяжини задно колело на велосипеда и с бодра крачка се запътих в търсене на майстор. Всичко потръгна безгрижно – запознах се с котките на дядката, чистих с парцали клеясалата грес по детайлите, дрънкахме за чашки и лагери, редихме сачми и затягахме оси и гайки (това той, аз зяпах предимно), след което щастлив се отправих към дома и там се заех с привършване на задачата.
-
Направо се сащисах, като видях в какво състояние е рамката – паяжини, прах, ръжда, да не говорим за непочистената кал. И двете ми що-годе изправни вътрешни гуми имаха поне по една дупка, която открих с топене във вода. Лепих, надувах, монтирах, а навън се спускаше мракът … Накрая всичко беше готово и горе-долу почистено, когато се сблъсках с моята Немезида – задния депласьор, разгъващ се по невъзможни начини. Направо не ми се говори колко време опитвах да го монтирам в какви ли не позиции. Рових в мрежата за снимки, ала сякаш напук всички показваха съвсем различни механизми от този. Обърнах жилището с краката нагоре в търсене на митична, уж загубена пластинка, която като deus ex machina би трябвало да пасне и да отговори на всичките ми въпроси. А гневът растеше, дърпах ядно веригата, пробвах конфигурации, премятах велосипеда нагоре-надолу, ругаех, слагах и свалях задното колело, ала нищо не помагаше. В крайна сметка пълноценен анализ не се прави с емоции и сляпо нетърпение, а с наблюдение и логика …
-
Чак когато към среднощ бях съвсем изтощен, а депласьорът и веригата бяха придобили моята телесна температура, нещата най-сетне станаха. И досега не знам дали съм го монтирал по правилния начин, ала всичко си работи, така че хич не ме е еня. Впрочем веригата упорито не ще да се мести по задните зъбчатки, ала аз така или иначе винаги съм карал на максимална скорост, само сменям между големия и средния предни венци. Нататък нещата протекоха сравнително нормално, с помощта на дузина ключове и отвертки донагласих частите и настроих спирачките. Но тъкмо когато ентусиазиран тръгнах да изнасям велосипеда през вратата, забелязах, че гумите са спаднали значително! Преглътнах факта, с мърморене завинтих маркуча и изпълнен с досада налегнах ръчната помпа. Естествено, нищо не се случи – проклетият маркуч се беше повредил и не отваряше иглата на вентила. Поне за това бях подговен, случвало ми се беше веднъж, така че не блъсках глава в стените. Обърнах отново железарията в килера с краката нагоре, в търсене на елегантно малко гвоздейче, с което да поправя белята. Нооо … такова гвоздейче, разбира се, нямаше. А майка отсреща се размърмори полугласно как съм бил събудил и мъртвите с моята дандания по никое време.
-
Накрая ми писна от безплодното ровене, взех кабарче и му изрязах главата с клещите (от много яка стомана е направена гадината). Хич не си играх да свалям гумите отново, просто ги напомпих до скъсване и в два през нощта хукнах по тъмните стълби с колело под мишница. Отивах на приключение!
-
Навън всичко беше тихо, само няколко полузаспали птици и заблудени щурци се обаждаха тук-там. Тръснах велосипеда върху разбития асфалт, погалих седлото и стоманеното тяло, и се метнах на него. В първия момент се колебаех дали няма след няколко метра да се пльосна и охлузя, ала всичко тръгна като по ноти. Плавният натиск върху педалите, поддържането на баланса, изправянето от седалката при груби неравности, рефлексите – всичко си беше там, вътре в мен, сякаш същата вечер се бях прибрал от работа, яхнал колелото …
-
Не знаех къде отивам, просто си карах по опустелите улици, с по някоя светеща лампа тук-там, вдишвах нощния въздух с едва доловимо ухание на изгорена от дневното слънце трева и отлитах напред, все напред. Минавах покрай редици от притихнали къщи със заспали кучета в дворовете, пресичах релси, предпазливо се промъквах по тъмни, изронени пресечки, дебнейки смътно видимата си сянка отпред, тя ме водеше през зейналите дупки. Минах на два пъти през релси, обикалях кварталите, докато накрая взех, че се загубих. Да, човек може да се загуби дори в Гълъбово през нощта, когато всичко е тъй различно и призрачно, пък и аз не бях минавал по тези места от векове. Ала това само добавяше по-голяма тръпка в цялото приключение.
-
Накрая излязох на централното междуградското шосе и се засилих в посока на първата електроцентрала. Разминах се със среднощен керван от окичени в разноцветни светлини тежки тирове, настръхнал хвърлях подозрителни погледи към тях, чувствайки се като котарак сред стадо бизони. Гумите покорно свистяха под мен, отнасяйки ме напред, все напред, покрай дървета, бензиностанции и стълбове. Чудех се докъде ли ще стигна, можех да продължа до безкрай, оставях фини капчици умора в турболентните вихри зад себе си.
-
Високите лампи по крайбрежния парапет на езерото хвърляха лунна светлина върху гората отсреща, а аз порех хладния въздух в средата на шосето и гледах съзвездията над дърветата. Мистично, приказно усещане, сякаш кръстосвах един друг свят. И това невероятно чувство за свобода и полет … можех да отида някъде далеч, на светлинни години оттук, и никога да не се върна. Да бродя по огрените от луната пътища, под черното, обсипано със звезди небе, а в далечината да пробягват светлините на незнайни градове и села.
-
Но всяко нещо има край. Насреща изрева понесъл се по своя път самотен автомобил, халогенните му фарове разсякоха пространството и времето около мен. Разминахме се на ръка разстояние, аз отбих встрани и спрях, разочарован. Почувствах се отново уязвим и смъртен, реката от мрачен и хладен асфалт не ми принадлежеше вече. Магията си беше отишла. А те, магиите, изискват усамотение и вяра. Проверих гумите за нередности, метнах се непохватно върху педалите и се отправих обратно, завръщах се. И всичко беше пак по старому, ала поне ми достави удоволствие свистенето по лекия наклон и завоя, който взех на скорост с голяма, плавна дъга.
-
Оттогава вече втори пореден ден ходя на работа с велосипеда и се чувствам страхотно, макар че, както личи на снимката, това чудо ме изцежда до последната капка. Сбрал съм куп тениски, до които човек не може да се приближи, а през уикенда ще хвърля и излинялата раница в пералнята – дотолкова се е пропила с благоуханието ми, че още малко котката ще почне да мяучи насреща й за храна. Ала гневът е вече хванат в бетонен ръкав, както би се изразил Вапцаров, а това е най-важното …

в категория Нещо някакво такова... | 20 реплики »

EMPiK – едно по-добро бъдеще :)

27.July.2006 05:12 am   от Lirex

Евала на поляците!
Миналата година в центъра на Варшава видях страхотен магазин – EMPiK! И на въпроса Ви “какво му е толкова страхотното?”

Триетажен… на първия етаж всякаква техника, каквото Ви дойте на акъла. Вземате, пробвате… и т.н. ‘Всичко нормално до момента’ си помислих и аз, но втория и третия етаж ме изненадаха много приятно. :)

Втория (ако не се бъркам) бе този с музиката. Тонове музика от всички поколения (и стилове) на касетки и дискове. О.. имаше и компютърни терминали! Сядаш на някой, въвеждаш името на изпълнител и ти излиза цялата му дискография (или там както се нарича всичко, което е създавал през съзнателния си живот ;) ). Избираш албум и можеш с часове (!!!) да слушаш без да се притесняваш, че някой ще ти каже нещо или ще те гледа накриво. Имаше места със слушалки, където можеш да си донесеш собствена музика за слушане. “Рай!”- си помислих, но се оказа, че греша.. рая бе на третия етаж!!!

Третия етаж (само като си помисля и ми омекват краката) бе книжарница/библиотека (!?)! Книги.. МНОГО КНИГИ, ВСЯКАКВИ КНИГИ, НОВИ КНИГИ! Всичко подредено по жанрове – психология, право, фантастика, фентъзи, криминални, любовни, исторически… не мога да изброя всички, защото бяха страшно много! И не само книги – всякакви списания, томове по фотография, притурки с научни разработки, комикси (ах, окапаха ми очите!)…

“Разнообразието е било много голямо, но какво му е толкова специалното?”
Да, стигам и до това. :) Всеки може да вземе каквото му е на сърце и да чете. Не говоря просто да погледне, а направо да го изчете всичко! Няма такова нещо като тук – някой да ти се мръщи и на петнайстата секунда да чуеш “Аре бе! Ти ша купуваш ли или не??”! Представете си… там може да прочетете всичко най-ново, което излиза на книжния пазар! Тъй като целия етаж бе пълен и всички места заети, имаше много хора седящи по земята – кой облегнат на витрина, друг в поза за медитация и т.н. Много интересна гледка ;)

Охраната също бе много – обикаляха, усмихваха се, напътстваха хората къде какво има и следяха някой да не повреди стоката. :)

Това не е магазин, а рай! Ако направят подобен във Варна няма да изляза от него! Щях по цял ден да чета всичко най-ново в света на научната фантастика (да, фен съм!). :) Също и комиксите с Доналд Дък, Мики Маус и Астерикс… ммммммммммм…..

в категория Библиотека, Музика | 6 реплики »

ПрИмоция!

26.July.2006 03:15 pm   от skoklyo

-
Беж, ръчички, да сваляме! Световният панаир на електронната книга е организирал по случай 35-тата годишнина от началото на революцията в тази област цял месец сваляне на книги в pdf и подобни формати без заплащане на годишната такса. Срокът изтича на 4. август, дотогава кой взел – взел.
-
Литературното богатство възлиза на над 300 000 класически и други произведения от всички области на изкуството и познанието. Аудиокниги има, филми също. Тази вечер няма да се спи, определено!
-
Вече награбих сканинг на оригиналната “Алиса в Страната на чудесата” с илюстрации на Джон Тениъл. Също и частичка от древно шумерско произведение – “Седемте плочки на съзиданието”. Я вижте:
-
When Tiamat heard these words,
She was like one possessed, she lost her reason.
Tiamat uttered wild, piercing cries
She trembled and shook to her very foundations.
She recited an incantation, she pronounced her spell,
And the gods of the battle cried out for their weapons.
Then advanced Tiamat and Marduk, the councellor of the gods;
To the fight they came on, to the battle they drew nigh.
The lord spread out his net and caught her,
And the evil wind that was behind (him) he let loose in her face
As Tiamat opened her mouth to its full extent,
He drove in the evil wind, while as yet she had not shut her lips.
The terrible winds filled her belly,
And her courage was taken from her, and her mouth she opened wide.
He seized the spear and burst her belly,
He severed her inward parts, he pierced (her) heart.
He overcame her and cut off her life;
He cast down her body and stood upon it …
-
Древна, могъща поезия! На кого му е изтрябвало префърцунено мейнстрийм фентъзи с орки и елфи …
-
А има толкова още – философия, приказки, научни трудове, романи. Намерих информация за събитието в блога на Про, да ми е жив и здрав!
-
Ето линкове:
-
http://worldebookfair.com/
-
http://worldebookfair.com/Collections.htm
-
http://worldebookfair.com/ClassicLiterature.htm
-
http://worldebookfair.com/Childrens_eBooks.htm
-
http://worldebookfair.com/Mp3eBooks.htm
-
http://worldebookfair.com/eMovies.htm

в категория Библиотека | 0,98 реплики

Правият път

26.July.2006 12:33 pm   от skoklyo


-
А ето тук е оригиналът, от който изглежда авторите са почерпили вдъхновение.

в категория Музика, Нещо някакво такова... | 0,98 реплики

Средата на лятото

26.July.2006 08:44 am   от skoklyo

-
Седя си в хладното утро насред офиса, през отворения прозорец долитат енергичните крясъци на птици, спорадични изръмжавания на тежка механизация и ниското, едва доловимо, но всеобхватно буботене на котлите и турбините. Интересно, дали генерират инфразвук? Все пак е доста трудно човек да се отпусне тук, така че напълно е възможно …
-
Посръбвам Флорина Зелен Лимон и си мисля за Трявна и планината. Вкусът на бъзовия сироп днес нахлу от мъглата на спомените, почти идентични са с този на сока в чашата ми. Остър, загадъчен, натрапчиво сладникав и освежаващ. Сега там е тихо и прохладно, в сърцето на боровата гора. Слънцето огрява косо високите, червеникави голи стволове. Занемарените сенчести алеи, тераси и площадките за игра все още спят, тревата е покрита с роса, а за мен е време да ставам. Да вдишам спокойствие и тишина с невероятно свежия утринен въздух и да се усмихна при мисълта, колко хубав ще бъде поредният ден от лятната ваканция. Мога да се отправя на пътешествие километри далеч по склоновете и деретата, в търсене на едри сочни къпини, да се спусна до реката и да ловя водни кончета и дребни рибки, да сляза в града и да скитам по калдъръмените улици, с няколко монети в джоба за пица, пластмасова фигурка, кино или електронни игри. А може би ще изровя от купчината книги до леглото си, единствената мебел в центъра на малката стая с висок таван, поредната книга за далечни, очароващи въображението фантастични светове, и ще се потопя в тях до среднощ, когато милиони звезди ще греят по тъй близкия небосвод, а дърветата наоколо ще шумят в мрака. Мелодиите на Енигма галят слуха …
-
Да, може би най-характерната черта за децата е безгрижието. Всичко останало е просто причина или следствие.

в категория Нещо някакво такова... | 2 реплики »

Където пожелаете… но не и в Пощенска банка! (Postbank)

25.July.2006 11:10 pm   от Lirex

Банката е с добър вътрешен интериор, харесва ми, а обслужващите се държат мило с клиентите – не мога да се оплача! НО…! Винаги го има това “НО”… или поне в България. :) Не мога да разбера едно нещо… Ходил съм в тази банка към 10:00 часа, в 11:00 часа, в 14:00 часа, в 15:00 часа – в различни дни, месеци наред.

Как всеки път от четири каси само две (често една) работят? Знаете ли какъв е резултата? Огромни опашки излизащи извън банката! Винаги чакам поне 20 минути докато ми дойде реда, а понякога, когато наближава последния срок за разсрочените разплащания има толкова много хора, че съм чакал и 40 минути! Това не е един път, не два пъти.. всеки път! Аз какво.. за да не чакам трябва да ходя в седем сутринта ли?

Моля, оправете си банката – акцентирам върху системата за работа с клиенти! Като имате четири каси – ползвайте ги! Или те се ползват само по празници и когато някоя от жените е на кеф…

*** Става дума за клонът на банката в центъра до “Happy” и за клона на зимно Тракия… Останалите два не ги знам как работят, но ако и те са така… отврат!

Да, те са навсякъде! И при Вас ли е такова положението? :(

в категория Нещо някакво такова..., Циклично | 2 реплики »

преди и след

25.July.2006 02:31 pm   от CX

Сигурно си виждал от онези снимки тип “преди и след”. Обикновено ти показват как някой отслабва, или пък изглежда неузнаваемо след поредната козметична процедура. Понякога са по-злобни и окепазяват нечие лице, което би трябвало да изглежда смешна шегичка, но (познай) не е.

Ето нещо естествено – преди и след:

Това е една плоча, намираща се в основите на фара във Варна.

Първата снимка е едва отпреди година. Една година не е много време. Втората снимах преди няколко дни. Паразитните организми вече са налазили – вижда се как незнайни тийнейджъри и чатъри (все малолетни вандали) са надраскали типичните за тях идиотщини. Идиотщини, дето ги драскат навсякъде и които са по-безсмислени дори от съществуването на партията “Новото време” ;)

в категория Фотография, Циклично | 2 реплики »