Представям ти един от най-странните филми, които съм гледал. Нещо като съвременна и умопомрачителна екранизация на “Алиса в страната на чудесата”. Филм, разбира се, на Terry Gilliam.

Когато препоръчах на една приятелка филма “Tideland” тя каза с известна нотка на несериозност:
- За праха за пране, който е завладял Земята?
Не знам обаче дали този филм е за препоръчване. Дори не съм сигурен с какви чувства ме остави.

Гледането е истинско изпитание за нерви, търпимост и воля. Не че филмът е лош или стандартно тъп, просто… трудно се гледа, трудносмилаем. По цял свят хората масово са напускали салона преди края на прожекцията. Аз успях със сетни усилия да го догледам целия – къде от любопитство, къде с чист инат. На моменти дори с интерес.

Гротескни кадри, тежка и тягостна атмосфера. Действие, в което не виждаш последователност и сюжет, сякаш лишен от смисъл.
От другата страна – наситени цветове, много въображение и невероятна актьорска игра. Малката Jodelle Ferland (по онова време едва десетгодишна) изиграва ролята си прекрасно и покъртително. Нейната героиня носи звучното име Джилайза-Роуз, което, не мога да обясня точно как, но сякаш и отива. А момиченцето обходи такъв огромен спектър от емоции и настроения, при това с такава дълбочина, че развълнува дори сляп за актьорската игра зрител в лицето на моя милост.

На моменти извратен, на моменти брутален… но всичко това пресъздадено чрез намеци и внушения, без толкова буквализъм. По едно време си мислех, че момиченцето е леко побъркано заради родителите си, които са били на хероин, докато са го зачевали (това го няма във филма – роди го болното ми съзнание под влияние на филма). После сериозно се замислих над възможността малката да е резултат от акт между брат и сестра. И накрая нейния брат да и посегне. И всякакви такива психарии.

Някъде прочетох интересното заключение, че този филм е душевната мастурбация на стар (и реномиран, бих добавил) режисьор. Дето си го изпълва него, кефи си го, кара го да се чувства завършен. Само че зрителите не улавят и капка от това. Дори и по-специалната публика, която по принцип харесва нестандартните филми на Gilliam. Филмът също така е правен по книга, така че заслугите не са единствено негови.

Самият Gilliam казва за филма (явно се е налагало доста да обяснява), че отразява гледната точка на дете. Светът през очите на дете – шокиращ и наивен, изкривен от защитните механизми на детското подсъзнание. Какво може да направи с един свят детската невинност и ум. Завършва с думите: “Бях на 64, когато направих този филм. Мисля, че най-накрая открих детето в мен. То се оказа малко момиче”.

Дали се прави на интересен или наистина е такъв – аз не се наемам да гадая…

Tideland не отправя никакви послания, но затрупва с внушения. Тук думите звучат празно – трябва да се гледа. Заслужава си да се гледа даже само за да видиш какви неща стават по света. Дали е скучен или навярно има гениален замисъл, който обаче не можеш да разбереш? Не знам, но си заслужава да се гледа дори единствено за да си поблъскаш главата над тези и други въпроси.

ПП: филмът е Пълна Психария!

23.I.’08

То всъщност много снимки обикалят света, но на някои дори им бият печати в задграничния паспорт. Става въпрос за логотата и надписите, които много сайтове оставят след себе си. Практически върху всяка крадена картинка, имала нещастието да мине през сървърите им. На горната снимка има “само” три надписа, като аз съвсем спокойно мога да добавя четвърти (ще е грозен, голям, дървен и частично ще закрива останалите), а на авторът и се полага пети. Креативен дизайнер пък би изписал адреса си върху бедрата на мадамата – така, че да изглежда като татуировка ;)

Смесица от звуци, стилове или както там ще ги наречем. Някъде между масивните бийтове се прокрадва една игрива мелодийка, която ако чуеш при други условия веднага би я заклеймил като мазна ЧАЛГА.

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Изрових го от един сет на Pendulum.

Когато става въпрос за някакви ангажименти, за мен петък е равнозначно на понеделник. Обикновено става следното: насрочва се нещо за петък, някой обещава да свърши нещо в петък… но закъснява, след което идват почивните, неработни и напълно безполезни дни събота и неделя. Нещата се забатачват и всичко се отлага за понеделник, най-рано…

Ако искаш да мотаеш някого – уговорка за петък е перфектно.

Винаги съм знаел колко долно племе са медиите, но тези дни се убедих и наживо, от първа ръка. Това стана по повод инициативата на Lirex за животните във Варненския зоопарк, както и проведените от него срещи с медии. Любезни, усмихнати и уж добронамерени, но зад задължителните обноски се криеше голяма доза лицемерие и подмолност…

Екипът на БНТ
Не знам дали защото си имат достатъчно “новини” или поради други причини, но от БНТ претупаха работата. Все едно, на мен ми направи впечатление друго – отношението и небрежността на журналистите спрямо интервюирания. Обяснявам. Значи, повечето хора се панират пред камера. При нормални обстоятелства може да говориш спокойно, гладко и обстойно, но когато ти насочат микрофон и камера, когато усетиш погледите върху себе си, когато знаеш, че приказваш пред аудитория и ще те дават някъде… тогава нещата се променят. Притесняваш се, глътваш си езика, забравяш си мисълта. Преди интервюто си си намислил милион неща, пресметнал си кое и как да кажеш, обмислил си изказа и си структурирал тезата. Ала щом се изправиш пред камерата и ПУФ – всичко изчезва от главата ти. И почва едно хънкане и мънкане, търсене на точните думи и пелтечене…
И щом аз като страничен наблюдател си давам сметка за тези неща, то какво остава за самите репортери, които по цял ден това вършат и това виждат? И се питам какво правят по въпроса, как предразполагат хората, от които вземат интервю (и от които си изкарват прехраната)? Сигурно звучи наивно това да предразполагат госта, да го успокоят и т.н… но нека поне го ориентират в обстановката, да му кажат ако не въпросите, то поне какво да очаква, как ще протече интервюто. А не както стана в случая: дойдоха, здрависаха се, запознаха се и 10 секунди по-късно вече бяха насочили камерата в лицето на интервюирания и задаваха въпроси. А последния, ни в клин, ни в ръкав, примижваше фронтално срещу слънцето…
В нашия случай Lirex не се паникьоса и общо взето се държа, но въпросът е принципен. Защото от немарливото отношение на репортера губят и двете страни – разбира се интервюирания, който не успява да каже точно това, което иска, но и медията, която се сдобива с посредствена, анемична и непълна новина. Ако такива се котират – е, тогава ги разбирам. Каквото търсенето, такова и предлагането.

Екипът на… Телевизия Варна
Не знам дали защото си нямат достатъчно “новини” или поради други причини, но от “Телевизия Варна” взеха темата доста присърце. За добро или zlo (zloто винаги е на латиница, btw).
Двустранния разговор между Lirex и директора на зоопарка се превърна в нещо като капан. Пред директора журналистката се държа непознаваемо – нищо общо с това, което беше при първата си среща с Lirex. Подозирам някакво нагаждаческо отношение – пред единия е загрижена за зоопарка и не просто прави репортаж, ами и иска да помогне, докато пред другия е възмутена от неадекватните и некомпетентни действия на първия. А и както самата тя спомена – “и ние имаме началници”. Нали.
Аз бях там само като свидетел и наблюдавах. Преди двустранния разговор с Lirex полусериозно, полу на шега предричахме какво ще стане. И то стана. Пропускам директорските доводи и папки, понеже мисълта ми е за журналистите. Репортерката попита защо г-н Атанасов вместо да пише до организации и медии, най-отпървом не е потърсил самия директор на зоопарка. Защото трудно щеше да го намери или онзи нямаше да му обърне внимание – помислих си аз. Но не. Lirex съвсем спокойно отговори, че да, вижда в това своя грешка, но все пак е писал до общината в ролята и на още по-висша инстанция. Репортерката изкоментира, директорът изкоментира. Подир малко тя зададе същия въпрос за втори път – защо първо не потърсихте директора, а писахте отворени писма? Lirex, все още пазещ хладнокръвие, спокойно и добронамерено повтори всичко, което вече е казал. Репортерката изкоментира, директорът изкоментира. И след малко тя зададе същия въпрос за трети път. Тук Lirex, вече леко поизнервен поглежда в стил “ами нали вече ви обясних, какво повече искате да чуете?!?”. И обяснява отново, вече съкратено и не толкова мило. И познай какво става? От цялата близо тридесетминутна среща излъчват единствено ТЕЗИ му думи, с ТОВА му изражение. Колко са подли, ей, за момент чак им се възхитих. И като цяло нито дума за проблема, животните и градината. Сякаш репортажът-новина беше на тема “колко незапознат и неквалифициран е г-н Атанасов”. И прочие евтини манипулацийки.
След интервюто се случи така, че вървяхме заедно с журналистите из Морската. Ама да, прави сме били, ама да, хубаво било гражданите да поемат инициативи, ама да, хубаво било да има будна съвест, активност, да се прави нещо… И след няколко часа същите тези хора родиха въпросната новина, която изобщо, ама въобще се беше в тон с тези им думи.

Какво повече да кажа – ястребът “живее” (и определено не лети) в стоманено-бетонна кутия с размери два на два метра…

Инициативата… кампанията… всичко го правим за животните, за техните права, техният живот! Имате реалната възможност и моралното задължение да не стоите безучастни! Всички се борим за един по-добър свят и не е вярно, че българите си мълчат, когато има проблем!

За тези, които не са прочели предната ми тема, моля Ви направете го!

В понеделник, 25 февруари, 8 сутринта съм поканен в Телевизия Варна за дискусия на живо с директора на зоопарк Варна, както и с представител на община Варна (вероятно г-н Гуцанов, председател на общинският съвет).

На тази среща ще се дискутира отвореното писмо, което изпратихме до над 50 световни организации и медии, както и до български институции.

Вече проведох едно интервю с директора на зоопарка, като представители на медиите бяха БНТ и Телевизия Варна. Там гледах максимално позитивно да обясня, че целта на тази гражданска инициатива беше да се заговори в публичното пространство за наличието на проблем и за привличане на средства за подновяване състоянието на варненския зоопарк. Обясних, че по никакъв начин не търся виновни, че съм убеден, че екипа на зоопарка прави всичко по силите си с това което разполага, че общината вероятно помага, но не достатъчно. Директора изкара една папка с документи, започна да цитира по правилник какви са минималните изисквания за клетките на маймуните и че те ги покривали. Каза, че на тревопасните били сменили част от бетона с пръст и още няколко неща. Започна да обяснява, че съм некомпетентен и не съм огледал правилника и законите. Тръгна да цитира колко била посещаемоста на зоопарка, как общината им била отпуснала 300 хил. лева, които привеждали в действие.

Казах, че тази инициатива съм я поел като загрижен гражданин. Казах, че аз пиша за факти – за това което виждам и ме притеснява и безпокои.
Въобще.. казах много неща в продължение на половин час.

Сега преди 20 минути гледах новинарската емисия на Телевизия Варна. Репортерката 20 секунди обяснява как не съм бил запознат с регламента и правилата, как не съм бил запознат със базата на зоопарка, как през тези две години “не съм имал време да се видя с директора на зоопарка”, след като аз изрично им обясних, че съм се обърнал директно към общината, тъй като тя е нейна собственост (без отговор и досега). Е все пак ме показаха точно за 5 секунди, в които ме питат защо не съм се обърнал първо към него.

Изкараха ме некомпентен и незапознат с нормативните документи. Не считам, че за проява на гражданска позиция това е толкова задължително, че да натрапват само него и НИЩО по проблема. Всъщност изглеждаше така сякаш въобще няма проблем, че всичко е наред и че аз им правя лоша реклама!

Ако бяха пуснали тези пълни 30 минути през които говорихме, всичко щеше да си е на място, а вместо това показаха МНОГО МЕКО КАЗАНО тенденциозна ‘малка новина’. Нали уж в журналистиката трябва да се показват и двете страни, защо не беше така сега? Или може би това е тяхното криворазбрано изтълкуване на моите думи, че с директора всъщност сме на една страна.

Това, което искам не изисква много!
Бих желал да ви помоля, ако споделяте моята позиция, ако споделяте моите опасения и тревоги, ако Ви е грижа за това, което става в зоопарка на един български град, независимо дали е вашият, ако обичате животните и искате да им помогнете – в понеделник, в осем сутринта да се обадите в предаването и да го кажете! Да обясните какво мислите по въпроса, да споделите какви са вашите впечатления, ако сте посещавали зоопарка, да подкрепите тази инициатива, да покажете, че на вас Ви пука и не стоите безучастно!

Телефона, на който може да звъните е 052 / 60 50 13 . Дори и да не хващате тази телевизия и да нямате възможност да гледате самото предаване – моля Ви, обадете се! Вие вече знаете за какво става дума, просто покажете своята подкрепа!

** ДОПЪЛНЕНИЕ **
Днес ходих в зоопарка и направих още снимки. Така мога поне минимално да покажа на всички за какво става въпрос. И за тези, които не са влизали никога, и за останалите, които не са обръщали по-голямо внимание:
http://nolimit.cult.bg/imagenation/sessions/varna_zoo/

Това са моите пет минути реклама, моите три минути слава. Привет от номинациите за “Великите Пости” – най-доволните и вълнуващи (ме) постове за изминалата година.

Пост:
• БАЛ съм го (седемте смъртни феномена)
абитуриентските балове в дълбоко психологичен аспект.
• изгубени в бялата линия
за дрогата – по-скоро прозаично, отколкото научно.
• олигофрен ли е средностатистическия интернет-потребител?
или как се праща sms до глобул, чужбина и марс, посредством полето за коментари в един блог.

Документален пост:
• 6>7
от 2006 към 2007 – няколко кадъра от една Нова година…
• power of the people
хора от целия свят – колкото различни, толкова и еднакви.
• историята не помни
Димитър Петков и митове от родословното ми дърво.

Късометражен пост:
• лейди
• дъртите
• dreams come true

Анимационен:
• малката кибритопушачка
Научнопопулярен:
• Синдромът “Коста”
• LadyBird
Комедия:
• Зюмбюлев и Интернетъ
Романтичен:
• Анкета: кого ще таковате?
Трилър:
• скучни ли са българските блогове?
Екшън:
• ИИ, епизод 8: Порно -VS- чалгА
Приключенски:
• БДЖ КонтрольорЪТ
Sci-Fi:
• чудесата на XXI век: тоалетната
Mystery:
• няма…ло нищо случайно

Най-добър сценарий:
• либия: война и мир
• БОГ
• искам да съм на 13

Най-добра актриса:
• последната Монро?
• жената днес
• Irreversible. Bellucci!

Операторско майсторство:
• спиращи дъха гледки. ПИРИН
• СВЕТКАВИЦИТЕ ми
• на лов за зимнина

Здравейте,

С приятелката ми преди две години направихме “кампания” с цел финансиране на варненската зоологическа градина, за да се оправи положението на животните. Кампанията не пожъна никакъв успех. Първоначално обяснявахме специално за сакатия тигър, като описвахме предимно неговото окаяно състояние. Направихме галерия със снимки и заснехме видео клип. Впоследствие допълнихме и всички останали животни, защото цялата зоологическа градина има нужда от помощ…

Защо ли? Защото положението e наистина лошо. Ако на някой му се струва нормално, то значи не е влизал в истинска зоологическа градина, където на всяко животно е предоставено нужното пространство да не се чувства затворено, околната среда е максимално озеленена и направена според естествената му такава, бива хранено със специални и подходящи храни, отговарящи на диетата му и прочие.

- – - ДОБАВЕНО В ПО-КЪСЕН МОМЕНТ ———–
Днес, 23-ти февруари, ходих в зоопарка и направих снимки. Така мога поне минимално да покажа на всички за какво става въпрос. И за тези, които не са посещавали зоопарка никога, и за останалите, които не са обръщали по-голямо внимание:
http://nolimit.cult.bg/imagenation/sessions/varna_zoo/
————– КРАЙ НА ДОБАВКАТА ———–

Всеки човек има възможност да въздейства върху начина си на живот, но животните в плен зависят изцяло от нас и ако ние не положим усилие да им помогнем… кой тогава? А това, че нашата зоологическа градина е българска, а не германска или английска не значи, че животните ни имат по-малко права или че животът им в тези условия е допустим.

Какво стана все пак? Писахме до чуждестранни (и една! наша) организации, но повечето отговориха, че нямат никакви правомощия тук. Една отвърна, че ако можем да го депортираме те ще го настанят в резерват в САЩ. Друга обеща да изпрати представители да огледат, но това така и не се състоя. Накратко – нищо не стана!

Сега, през февруари 2008 решихме отново да опитаме. България от една година е член на Европейския Съюз и предполагаме, че с това вървят и някакви закони и наредби, които да помогнат за крайната цел! Този път се обръщаме не персонално, а с отворено писмо към 4 пъти повече организации, както и към чужди и български медии. Писахме на:

ИНСТИТУЦИИ:
Министeрство на околната среда и водите
Комисията по околна среда и води към Народното събрание
Комисията по петиции към Европейския парламент

ОРГАНИЗАЦИИ:
AFA-Bulgaria
ANIMAL AID
Animal Concern
Animal Defenders International
Animal Rights Coalition
Animals in Need
Association Nationale des Parcs Zoologiques de France (ANPZ)
Association of Zoos and Aquariums (AZA)
Association of Zoo and Aquarium Docents (AZAD)
Association of Zoological Horticulture (AZH)
Aquarium & Zoo Facilities Association (AZFA)
Born Free Foundation
British and Irish Association of Zoos and Aquariums (BIAZA)
CareForTheWild
Canadian Association of Zoos and Aquariums (CAZA)
CAT – Cat Action Treasury
CritterAid
Green Peace
Fight Against Animal Cruelty in Europe (FAACE)
Freedom for Animals
Iberian Association of Zoos and Aquaria (AIZA)
Indian Tiger Welfare Society (ITWS)
International Zoo Educators Association (IZE)
IUCN
IUCN/SSC Cat Specialist Group
Oesterreichischen Zoo Organisation (OZO)
PETA
Project Tiger
Rights for Animals
Save The Tiger Fund
Sociedade de Zoológicos do Brasil (SZB)
Syndicat National des Directeurs de Parcs Zoologiques Français (SNDPZ)
The National Wildlife Foundation
The Sumatran Tiger Trust
The Wildlife Conservation Society
The Wildlife Protection Foundation
TRAFFIC International
Verband Deutscher Zoodirektoren (VDZ)
World Association of Zoos and Aquariums (WAZA)
World Society for the Protection of Animals (WSPA)
WWF
Zebra Foundation
21st Century Tiger

МЕДИИ:
Animal Planet TV
BBC International
БТВ – Bulgaria
Darik News – Bulgaria
Dnes.bg – Bulgaria
Епохални Времена – Bulgaria
Информационна Агенция Фокус – Bulgaria
Канал 1 – Bulgaria
MSAT – Bulgaria
Нова Телевизия – Bulgaria
Телевизия Варна – Bulgaria

Изпратихме им на английски официално писмо (организацията WSPA UK ни предостави примерна бланка), но тук ще пусна български вариант. По-долу имате възможност да изтеглите английските версии на отвореното писмо и информацията специално за тигъра:

ОТВОРЕНО ПИСМО: Животните във варненската зоологическа градина имат нужда от помощ!

…виж ЦЯЛАТА публикация? »

Добрите са ясни. Той е терминатор, той умира трудно, той е легенда. Американец спасява целия свят от мъчителна гибел. От метеорит, от зараза, от ядрени ракети или друго зло. Е, понякога спасява не целия свят, а само Америка – но това е кажи-речи същото, понеже голяма част от зрителите отъждествяват света с Америка или най-малкото си мислят, че Съединените Щати са в центъра на кълбото. Нашият герой е нещо повече, разбира се, а освен това той е и добър, смел, честен… Той е толкова добър и отдаден на работата си да спасява света, че често губи личния си живот. Жена му го напуска, убиват партньора му, а по време на филма лошите дори отвличат малкото му, невинно детенце. Все пак накрая той спасява всички – себе си, детето, света, брака… майка с бебе… котка върху дърво… пропуснах ли някой? Накрая всички са щастливи! GOD BLESS AMERICA!

Но въпросът е друг:

1. Руската мафия. Просмукани от дим криминални типове, грозни, брадясали и недодялани. Чобанско груби и със странно, чак извратено чувство за чест. Облечени в тъмни дрехи и шлифери те понякога се наливат с водка, а друг път размахват ножове, пистолети и калашници. Внушават отвращение. На фона на заваляния английски руската им реч звучи неприятно и неестествено. Специално заснети със стара камера и убити цветове, за да бъде обстановката още по-мрачна и мизерна.

2. Азиатската нинджа-мафия. Китайски и японски босове, кланове, якудзи, мякудзи, каратисти. Стилни и изискани главатари, мастити; и все пак демонични. И безкрайна шайка от многофункционални биячи, серийно производство. Имат тайни татуировки, най-често по китките, врата (все скрити места) и гърба. Към края на филма най-коравия и мълчалив боец – същинска машина за убиване, от която лъха студ – се бие с Добрия и замалко да го убие със зашеметяващата си плеяда от карате, кунг-фу, киокушинкай И ДРУГИ.

3. Арабските терористи. Те също са брадясали и грубовати, малко окаяни. В очите им можеш да видиш лудостта и е излишно да казвам, че са фанатици. Те са готови да умрат за Америка… ама в по-другия смисъл. И това е представено по такъв жалък начин, че зрителят едновременно да ги намрази и да им се смее, докато си стои на спокойничко, топличко и линее. Общо взето са скучни и не знам какво повече да кажа, но пък са модерни в наши дни. Бъдещето е в тях.

[wp:svejo-net]

…или по-добре късно, отколкото по-късно.

Забелязвам от известно време, че проявявам интерес към най-различни области, които преди не са ме интересували. Усещам се например, че ми е интересно да чета за история, география, физика… и всякакви такива. Ровя се, чета и попивам. Често попадам на теми и неща, които се изучават в училище, но тогава са ми били безкрайно отегчителни. Сега са ми любопитни, увлекателни, даже ми се струват важни. Запомням дори без да се напъвам и да си го налагам, просто защото информацията ме влече. Ала в онези ми години, на онова място, представени по ОНЗИ начин… същите неща бяха скучни и отблъскващи. Пък и “интересите” ми бяха съвсем други. В крайна сметка почти нищо не научих тогава. И си мисля, че тепърва наваксвам.

Сега да кажа за малките дечица с огромни чанти. Така де, обикновено попадам на 10-годишни сополанковци, които пушат и псуват, но днес съзрях далеч по-миловидна гледка: крехко и невръстно момиченце, някъде около първи-трети клас, носещо огромна, издута, ръбата и – обзалагам се! – тежка чанта. Само докато я гледах и ми натежа.
Направих асоциация със себе си. В късните си училищни години аз ходех с торбичка. Изтъркана, смачкана и максимално изпразнена. Вътре се мъдреха я някоя тетрадка, я някой учебник, тук-там химикал и понякога хилка за тенис на маса. Торбата пъхах и носех под мишница, докато ръката ми беше в джоба. Съвсем готованско. Най-големия проблем беше торбата да не се изхлузи и да не падне. На няколко пъти беше падала без да я усетя…
С навлизането на минималистичната мода (минималистични сайтове, минималистична музика, минижупи) и аз минимализирах инвентара си. В последните години на даскало ходех с тетрадка и химикал. По възможност ги тиках в някой джоб, евентуално сгъвах или навивах тетрадката на руло. Сега осъзнавам, че и това си е било пълно разточителство, но явно тогава още съм бил наивен. По-късно тръгнах само с лист и химикал. Понякога забравях едно от двете и исках от колеги. Друг път пък се прибирах вкъщи със същия лист, с който бях тръгнал – сгънат на три и неизписан.
А днес гледах първолаците, горките, с огромните чанти и бумаги, големи колкото тях… сигурно и те ще стигнат до комбинацията от чужд химикал + опърпан лист, сгънат в джоба. Стига след десетина години все още да се пише на ръка ;)