Историята на простоватия, корумпиран, пиян контрольор, и в същото време болезнено искрен, разговорлив, привидно добронамерен.

2007, август, 15-и,
влака София-Септември…

Настанихме се най-отпред в първия вагон. Оказа се, че това купе е за “служебни” хора и от време на време се използва от контрольори, полицаи и други такива. При нас имаше още двама души – мъж и жена, редови пътници.

Тъкмо си бяхме наместили багажа и сядахме, когато откъм коридора се чу приблизително следното:
— Уважаеми дами и господа — на висок глас редеше Контрольорът — бъдете така добри да извадите вашите билети и документи за проверка!
Правеше се на интересен, разбира се. Звучеше много превзето и заучено. Оприличих го на нещо средно между спортен коментатор и продавач на дини.

Мъжът от купето ни явно се имаше с Контрольора, били стари познати. Нарече го “един мой агент”, но какво имаше предвид или просто такъв е лафа – не знам.

И ето, че подир малко дойде и самият Контрольор. Беше едър мъж, на възраст около тридесетте. Леко мургав, с мазна физиономия. Косата му бе черна, сплъстено-зализана. Тъмен и отблъскващ субект, някакси ми напомни на митничар. Носеше само една риза и тя бе разкопчана почти до долу, като разкриваше цялата му гръд. Подаваше се косматия му и все така мазен корем. Колоритен ти казвам!

Седна при нас, като ту отваряше, ту притваряше вратата, за да “не ни чуват какво говорим”. Със стария си приятел се разбъбриха. Контрольорът заразправя какво е правил през последните няколко години. Последно работил нещо строително, нещо с бетон. Много пари лапал, така де, прибирал… но фирмата фалирала. Добре поне, че шефът му платил като обезщетение две заплати, преди да обяви фалит. На никой от другите работници не платил; само на него, понеже се знаели отнякъде.

Сетне се хванал в железницата.
— Имам да храня две жени и две деца, няма как…
В началото дал около 500лв за курсове. После още 500 на ръка. Цялата работа му излязла към 1300лв. След което чакал да му намерят място.
— Два месеца редих плочки, преди да ме пратят във влака. Тука е така, баце – требе да чекаш некои да умре или да го уволнат, за да ти се освободи място.

Добри пари падали от тая работа.
— Лапаш, лапаш… по 1500 на месец, баце. — Докато изговаряше “лапаш” правеше жест с ръцете, имитиращ лапане. Движеше ги по посока на отворената си уста, сякаш тъпче ли, тъпче…
— Преди е било много по-добре — продължи той — по 15-20 бона. Десет до двайсет пъти повече, смятай за кво си говорим. Допреди 2-3 години е било така, ама сега вече не става.

Стана дума за автобусите и влаковете.
— А, кво говориш, във влака е много по-добре. В автобуса седиш и нема къде да мръднеш, ше ти се схване гъза. Преди поне видео имаше – сега нищо. У влака е друго. Можеш да станеш, да се разтъпчеш, да пийнеш, да апнеш. ‘Си цъкаш биричката, баце. Найш’ колко хора си носат и си пийват. И ти е кеф, и сичко. Ето и аз преди малко ударих една.

Мина време и сподели, че му се пие нещо по-твърдичко, някоя ракийка например. И отиде да търси.

Върна се доволен и се пльосна на седалката. Едва влязъл в купето се похвали, че е изпил няколко водки. Продължи да разправя колко пари се лапа от далаверата. После тръгна да търси нередовни пътници за глобяване.

Отново се върна, този път с думите:
— Аз пак минах на биричка…
И наитина сериозно вонеше на алкохол, усетих миризмата отдалеч.
— Ти май си се омагьосал вече, а? — попита аверът му от купето ни.
— Ааа, не, аз замезвах! — доволно парира Контрольорът. Уби ме! Вече не се сдържах и се разхилих. Беше толкова искрен, че в един момент дори ми стана симпатичен… за малко.
Някъде в съседните вагони, май в спалните помещения негова колежка вдигала почерпка. Алкохол и скара до дупка. Малко се сърдеше, че колежката му нещо си правела оглушки и не го канела там. Тя била около 50-годишна и малко и оставало до пенсия, та се пазела.

Заразказва за един свой колега. Основното за него беше, че бил гей, имал два апартамента и си плащал да го таковат, като си набирал хора и от влаковете. Следваха един куп невъобразими простотии и вулгарности. По едно време въпросният се появи в коридора. Нашия човек Контрольорът открехна вратата на купето и го извика. Онзи се приближи, а Контрольорът посегна да го сграбчи за интимните части в израз на някакъв изключително забавен бъзик. Видимо по-възрастния човек отскочи пъргаво назад.

За финал Контрольорът се похвали как преди малко е глобил двама души, па макар и нищо да не е прибрал от тия пари. Доставяше му някакво странно и извратено удоволствие да глобява и да кара хората да си доплащат от втора за първа класа.

Всъщност той си обичаше работата и я приемаше доста насериозно. И я вършеше според разбиранията… си. На една от гарите покрай купето премина групичка от младежи, които слизаха. Някой подсвирна лекичко – с ръка или може би свирка. Контрольорът скочи като ужилен, плъзна вратата със замах, изстреля се в коридора и изкрещя с пълни дробове:
— Недей свири веее’еей! Хората се опитват да спят!

И тогава слязохме и ние.

публикувано на 22nd.August.2007 в 2:06.
картотекирано у Нещо някакво такова..., Циклично.

REпликирай?