За и против стрелбата по животни
от skoklyoТия дни в един онлайн-дневник се появиха два поста за пневматичните оръжия и правилата за тяхната употреба в ширналите се родни асфалтови джунгли, предизвиквайки вълна от коментари. И понеже бая народ се набраха доста емоционално, лавината от реакционни публикации май тепърва ще нараства. Пинг-бек, пинг-понг.
Предполагам всеки има ярко изразено собствено мнение по темата и цяла батарея аргументи в тил, готови да блъвнат огън и жупел връз ненавистните вражески позиции. Както и си ми личи, аз съм изявен почитател на зрелищната патаклама, но в същото време и противник на самоцелното насилие.
Знаем си ги кеча, бокса, виртуалните пуцалки, все хубави неща. Знаем си ги и скелетите в гардероба, пардон – прасетата на село, месоядството не е грях, а неизбежност, поне в общи линии. Въпросът е доколко стрелбата по незастрашаващи те и непредназначени за консумация живи същества може да се квалифицира като спорт, и доколко като израз на същите подбуди, движещи скачащия върху главата на паднал човек “охранител” от прочутия клип.
Да, именно до това опираме в случая, всеки редови психолог, предполагам, би го потвърдил. Но все пак моралът се гради от обществото, затова който желае, може да сподели аргументацията си по темата, току-виж сме открили истината, поне за самите себе си.
Наличните законови рамки, естествено, няма смисъл да бъдат обсъждани – знаем ги как се дялкат и злоупотребяват за прехвърляне на топката. Личните нападки са излишни, достатъчно се нароиха вече, включват и мой принос, но пък понякога казват много за автора си, така че всеки си решава. Би било интересно резултатите след известно време да се обединят и подредят в текст, който, вярвам, ще хвърли любопитна светлина върху психиката на обществото ни, или както се бъзикат в МОН – “Българинът през 21 век”.
Амуниции, камъни, дръвье и фанатичен хъс желаещите могат да сбират засега оттук, ще се стремя да актуализирам списъка редовно:
Стрелба с въздушна пушка – законови рамки (Оста)
Първата въздушна пушка (Оста)
За безсмислената жестокост (Съюзниците)
Празни мисли на един празен човек (Съюзниците)
Момчето и врабчето (Съюзниците)
ИИ, епизод 2: цената на живота (Съюзниците)
Пчелар уцели деца вместо птица (Разни)
При титуловането на двете страни ползвам тези исторически наименования, понеже има сходства във философията и практиката, дори да не го виждат на пръв поглед.
Откривам лятната офанзива със заявлението, че бих гръмнал канален плъх само при вида му, но и през ум не би ми минало да постъпя така с врабец или улично куче, колкото и да са ми досадни. За сметка на това пък при специфични обстоятелства бих изтребвал врабци и кучета наред. Не съм човек на твърдите принципи, а на гъвкавото поведение, с всичките му там предимства и недостатъци. Затова и ще се правя на швейцарец от стратегическа гледна точка :))
Я да видим други какво мислят по въпроса?
7th.Aug.2007 в 11:36 /цитирай?
Смятам, че линка е по темата:
http://www.oran-gutan.com/index.php?itemid=560
7th.Aug.2007 в 12:34 /цитирай?
Тя тая Ос не е много ос, като видиш коментарите вътре ;)
Пълна идиотщина е това. Типичната арогантност на индивид, изживяващ се като висша форма на съществувание и незачитащ останалото. Високомерието на панелния сноб (lol), за който чуждия живот струва колкото… единия кеф, личния нагон. Убий птиче за спорта. Един живот за няколко микробчета ендорфин. Имаме ли сделка?
Интересно каква песен би запял ако, теоретично, някой по-горе от него в хранителната верига го сгърчи така. Ама нека не го убива, че да му чуем мнението :) Не му го пожелавам, ама ще е поучително, може да проумее някои неща. Доста хора, уви, разбират само от бой и от личен опит (ако им се случи на тях).
Иначе много толерантно си го написал, скокльо, като истински и праведен съдник, донякъде дори безпристрастен до изясняване на вината ;) Аз обаче не му пускам аванта. Никакво толериране!
7th.Aug.2007 в 12:48 /цитирай?
СХ, позволи ми да смятам тебе за “панелен сноб”, който нищо не знае за природата и си мисли, че я защитава…
Нека те попитам колко къщички за птици си окачил пролетно време през живота си? Колко мазни хранилки за синигери и червеношийки си направил през зимата?
Колко пъти си излизал на преброяване? Знаеш ли как различните популации в един район си влияят? Каква е средната смъртност, от какво, как се отразява повишаването й? Кои птици в България са в защитени, как се различават, къде живеят?
Едва ли знаеш, едва ли си правил тези неща… Защото те изискват желание и мотивация, изискват да обичаш природата и да си достатъчно умен за да научиш как да се грижиш за нея. А да седиш пред компа и да се мислиш за големия природозащитник е много лесно, щото не изисква никакви усилия, че даже повишава самооценката – нали изглеждаш в очите на другите много състрадателен…
“Панелен еколог”… много добре го измисли, ама за тебе пасва.
7th.Aug.2007 в 13:14 /цитирай?
“За” стрелбата по всичко, което застрашава живота ти. Особено бездомни кучета и цигани.
7th.Aug.2007 в 13:28 /цитирай?
Аха. Доколкото разбирам ти развъждаш дивеч – гледаш животинки, които после да избиваш.
Може би щяха да ти се разминат някои неща, ама с тия тъпи и нагли “доводи” само провокираш. Да беше замълчал засрамено или изтрил темата – щяхме да те разберем и да ти дадем втори шанс.
Аз и не съм се кичил за природозащитник. Не е нужно да съм, за да мога да давам мнение. Не е нужно да съм еколог, за да възроптая срещу безпредметното убийство на птичка. Най-малкото поне не вредя, не и като теб. Миналата година прибрахме едно птиче с разкървавено крило – сигурно жертва на някой гамен като теб. Ама не съм парадирал с това. Твоето пъчене на любящ природата деятел е лицемерно и стана ясно какво е в основата му – самоизтъкване. Каква любов бе, ако ще и Човекът Птичка да си, една такава изцепка ти опетнява всичките заслуги… ако ги е имало.
7th.Aug.2007 в 13:52 /цитирай?
Узумаки, да те разцелува човек, сега никой не може да се заяжда що съм кръстил твоите хора “Оста” :)))
Иначе за кучетата си има начин за справяне, цяла утъпкана магистрала даже, никой не те кара да преоткриваш кастрирането, приютите, евтаназията, осиновяването, отговорността при отглеждането, топлата вода или колелото.
Пък за хората има закони.
Насилието създава повече проблеми, отколкото решава, иначе наистина е по-лесно да хвърлиш телевизора през терасата или да пребиеш детето си, отколкото да повикаш техник в единия случай и да поемеш ролята на възпитател във втория. Ако не виждаш връзката, погледни пак.
А, Лонганлон, майсторлъкът и заслугите не гарантират ореол, дори най-блестящият хирург може да бъде осъден за хладнокръвно убийство, може би си чел за скандалите със уж цивилизовани бели медици в Африка, че и не само там. Говоря за това:
http://www.dw-world.de/dw/article/0,2144,2716913,00.html
Сигурно е нормално да оценяваме стойността на живота според числеността на популацията и полезността на вида, но така се увличаме в механистично обездушаване.
Какво беше казал Сталин за разликата между трагедия и статистика? :))
И ако се позовем на спора за душите на индианците отпреди няколко века – нима и най-обикновената гугутка не е отвътре същата като най-редкия и “ценен” гълъб? Не е ли смешно няколко цветни перца да бъдат решителната граница между живот и смърт? И не ти ли напомня това на нещо друго?
7th.Aug.2007 в 13:59 /цитирай?
A, значи виждаш по-далече от останалите – за това мога само да те поздравя!
Ти си единственият, който се сети да измести въпроса в единствената плоскост, в която протестът срещи убиването на гълъб има реален смисъл – не доколко убиването на птица е “жестоко” и “безсърдечно” спрямо нея и природата, а доколко е морално спрямо хората.
7th.Aug.2007 в 14:57 /цитирай?
И колко точно е морално спрямо хората? А изобщо, по принцип, колко точно е морално?
И само един въпрос. Не съм писала по темата и не ща да го правя, не ща да се разстройвам. Достатъчно е изписано. Ама само искам да знам: като пречука гълъбчето колко точно готино ти стана? Любопитно ми е просто, за обща култура.
7th.Aug.2007 в 15:02 /цитирай?
Longanlon, пожелавам ти в следващия си живот да си гълъб.
И някой да реши да използва новата си придобивка с теб.
Е като се замислих сега, гълъбът може и да е бил човек, като теб и да си го е заслужил. Баси романтиката.
Стреляй на воля, но внимавай да не рекушира. ;)
7th.Aug.2007 в 15:06 /цитирай?
Но, Лонганлон, “жестокост” и “безсърдечие” винаги са били и ще бъдат чисто човешки понятия, затова и преди те помолих да обърнеш внимание на пътя, извървян от цивилизацията.
Колкото по-добре живеем и по-развити сме, толкова по-широки стават тези понятия, приемайки под закрилата си все по-голяма част от живия свят, че и даже предмети. Йерархия на потребностите.
Нямам под ръка тълковен български речник, но в оксфордския виждам, че думата cruel (disregarding or taking pleasure in the pain or suffering of others) произлиза от латинското crudus – груб, суров. Нецивилизован.
Да, ще речеш може би, че това се отнася единствено за човешки същества, но истината е, че гледаш в неправилна посока. Няма такова положение като “никой не е видял, съответно не е страдал, няма последствия” – видял си го ти. Човешката личност е динамична, самоорганизираща се, и поетите избори, извършените постъпки я променят.
Ти се учиш, Лонганлон. Собствената ти дефиниция за “жестокост” заедно с цивилизоваността ти е отстъпила една крачка назад и навътре, относително малка наистина, но пък и поредната ми цигара с нищо не намеква за очакващия ме един ден рак. Както, гледайки се в огледалото ден след ден, не забелязваш промените по лицето си, така и личността ти незабележимо се променя с всеки поет избор, за съжаление това не важи само в RPG-тата.
Примери в историята и в света около теб колкото искаш, стига да имаш очите и желанието да ги видиш. Може би си чел в “Особени сезони” “Лятото на покварата” – един невероятно пасващ на случая разказ.
Така че наистина си прав, всичко опира до морала на хората. Както казват – Човекът е мярка за всички неща. Зависи какво ще съзреш в тия думи, човеко :)
7th.Aug.2007 в 16:47 /цитирай?
Имаш право и това, за което говориш е единственото, което ме притеснява в личен план.
27th.Aug.2007 в 15:16 /цитирай?
Историята за врабчето беше много тъжна…
А тази, която разказа Лонганлон (как убил първия си гълъб), ме потресе още повече… Не знам за никави Съюзници и за никаква Ос, но просто ми стана безумно тъжно, че някой може да убие живо същество (човек или животно, все едно), и да изпита радост и гордост от това, и дори да го опише, в блога си…
Не знам, хора ли сме, разумни същества, или просто възможността ни да псевдо-контролираме, да сме силни (да можем да убием със или без причина, но винаги с голяма лекота), ни прави да се чувстваме всесилни и много мъдри…
…а истината всъщност е, че често едно куче или врабец е много по-развит от нас. Не като разум, а като сърце.
Голяма рядкост е животно да убие от скука, за удоволствие. Животните се хранят с друг иживотни.
Хората — не. Хората често убиват за собствено удоволствие и/или полза, и после твърдят, че понеже са висши същества, такова е правото им… :-(
Много големи престъпници, масови убийци, са вярвали, че не са сторили нищо нередно…
Да, има разлика, човек, животно, или растение. Но често, крачката от “невинното” убийство на животно до такова на човек, не е голяма… Казваш си, “какво пък толкова”, и готово…
А и възпитаваме в жестокост, не в добрина, показвайки такъв пример. Което не е редно…