9 реплики по темата “ИИ, епизод 7: демократичните тикви”

1. от Ангел Грънчаров
   9th.Mar.2007 в 13:41     /цитирай?

   Опитал си се да напишеш нещо уж остоумно, получило се е доста тъпо, сиреч претенцията ти си е останала просто претенция. Нямаш идеи, там ти е проблемът. Чети малко книги, може и да ти дойде някоя идея. Иначе така дрънчиш на кухо – най-доброжелателно ти го казвам :-)

2. от Ангел Грънчаров
   9th.Mar.2007 в 13:43     /цитирай?

   остроумно исках да кажа :-)

3. от Lee
   9th.Mar.2007 в 19:36     /цитирай?

   Ако говориш за някои хора от СДС/ДСБ съм съгласен,

   но ако говориш по принцип, ще ти препоръчам да се образоваш повече за последните 50 години, милионите жертви на комунизма, фактическото обезглавяване на българската държава пред 1944г. и т.н.

4. от Ангел Грънчаров
   10th.Mar.2007 в 12:37     /цитирай?

   “Надявам се този текст да послужи за поколенията след 100-200 години, когато сигурно още ще си говорим по цял ден за комунизъм и комунисти…” – така завършва тази наистина фундаментална и мъдра статия :-) Към него мога да добавя само това: ако повечето от нас мислят като автора й, то тогава наистина и след 200 години ще трябва да се говори за комунизъм. Но ако не сме, то след 20-тина години ще забравим за него и раните ни от него ще са зараснали…

5. от Димитър
   11th.Mar.2007 в 1:28     /цитирай?

   Има и хора който са били важни клечки през комунизма и след 89-та година са дръпнали назад.
   Сега само демократите им са виновни за всичките им беди.

6. от петър
   11th.Mar.2007 в 12:58     /цитирай?

   Ако си мислиш, че комунизмът е безвъзвратно отминал строй, който не дава никакви последствия върху днешния живот в България се превръщаш не в демократична тиква, а в блог тиква. Препоръчвам ти книгата на Георги Марков – Задочни репортажи за България…хубаво е да се чете преди да се дават дълбокомислени мнения…

7. от E
   11th.Mar.2007 в 14:06     /цитирай?

   Евреите също са предизвикали големия взрив. И метеорита.. ииии всичко.
   Лика прилика са си с комунистите :D

   за неразбралите не се тревожи. (да знам, че не се тревожиш:Д)

8. от CX
   11th.Mar.2007 в 21:24     /цитирай?

   Lee – да, хората са “някои” и повечето са от кръговете, които ти спомена.

   Димитър – действително ги има и тях.

   Е – масон, тамплиер, илюминат! :D

   петър, аз не давам дълбокомислени мнения – не пиша в стил “вземам се много на сериозно”.

   Не знам защо и двамата ме свързвате с досиетата. Да съм казал нещо за глупавите досиета? Няма и да кажа. И не мисля, че има толкова пряка връзка между двете неща.

   Вие си знаете колко ви в лош комунизма и за какво ви е виновен. Моята дума беше за хората, обсебени от темата и изпадащи в крайности. Хората, на които комунизмът им е виновен за всичко, свързват го с всичко и не им омръзва да го повтарят безброй пъти. В сегашно време.
   Вижте разликата, направете разликата.
   Ако сте от тези хора – ваша си работа, ако не сте… не го приемайте лично. Ясно си пише, че става въпрос за определен типаж и съслой. Не за всички, никога не са всички (освен, когато комунизмът е виновен за всичко;)) Не ми е приятно, че се налага да правя тия уточнения. Те по принцип се подразбират, пък и си ги пише конкретно в самия текст.

9. от Вени Г.
   12th.Mar.2007 в 13:28     /цитирай?

   Ха, меа те ме вземяш думите от устята ;-)

   Скоро писах е това:

   Книга със “скандални” разкрития се появи на българския книжен пазар – “Власт, пари, комунизъм”. Пълна с “факти” , които “17 години някои упорито е прикривал от обществото” – обясняват авторите. “Факти” за тоталитарното минало за привилегиите на т.нар. правоимащи и дейността на УБО (Управление за безопасност и охрана”).
   Но доколко това са факти, доколко са скандални и доколко са прикривани може да се види от една друга книга, издадена през 1994 г. – “Делото Живков. Обвинение, защита, съд”. В нея могат да се прочетат всички “новоразкрити” “факти”, но и нещо по-важно – да се види доколко те са истина, и доколко истината е била спестявана. А з-нае се, че спестената истина е обикновена лъжа.
   Претоплената манджа от “факти” е всъщност извадки от ревизионния акт, назначена от прокуратурата по Дело №1 срещу Тодор Живков, с която обвинението е целяло да докаже, че той е нанесъл огромни щети на УБО и на държавния бюджет – теза, която беше разбита от защитата, и бе отхвърлена с окончателното оправдаване на Живков от Върховния съд.
   Но понеже книгата “Делото Живков” трудно може да се намери на книжния пазар, а последователна политика на вестник “Зора” е да дава на своите читатели цялата истина, а не стари полуистини, ще разкрием някои от лъжите в “скандалната” книга, базирайки се на реални факти от делото срещу Живков.

   Самият ревизионен акт е изначално порочен, което подробно се обосновава от видния адвокат Даниела Доковска, тогава защитник на Тодор Живков:
   “Ревизията не само не е приложила първичната документация, но не я и посочила. Не е известно, повтарям, възоснова на какви счетоводни вписвания са извлечени цифровите данни…. Констатациите на равизията не са доказателства, събрани по предвидения от закона ред. А приложения ревизионен акт само удостоверява, че такива извънпроцесуални констатации има… Те трябваше да бъдат проверени с процесуално-следствени действия – чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, каквато в делото липсва…. Ревизионният акт е издаден в противоречие с всшички нормативни изисквания на самото ревизионно производство…. Констатациите не само не са доказани,у но не се посочва и откъде се извежгдат. …А най-същественият недостатък на ревизионния акт е в това, че той не се позовава на никаква първична документация.”
   А ето как обобщава адвокат Доковска дейността на ревизорите:
   “Много може да се говори, уважаеми госпожи и господа върховни съдии, за професионалните добродетели на финансовите ревизори (по етични съображения “Зара” спестява имената им), изразени в тяхната преданост към “спонтанно въазникналата всенародна идея през 1990 г. за осъждането на Тодор Живков. Междинният ревизионен акт е изпълнен с героични счетоводни хрумвания, гротескни юроидически недомислици и банални правописни грешки. Бързали са хората да услужат на Главна прокуратура. Още повече, че имаше призив по радиото, телевизията, вестниците – кой каквото разбере за за престъпленията на Тодор Живков, да го напише срочно до прокуратурата. В донос. (Призивът за масово доносничество бе отправен основно от двигателя на десетоноемврийския преврат Андрей Луканов – б.а.) Така че ревизията е откликнала и с белетристичен замах е написала каквото е разбрала. Но то е много малко и не е разбрано докрай.”
   Кратко и ясно. И Върховният съд, приемайки аргументите на защитата, оправдава Живков. Сега, вероятно защото хората са забравили всичко това, то ни се поднася, притоплено като в микровълнова печка. Затова ще разгледаме някои от старите- нови “фактите” в светлината на също старите, но затова пък верни, факти от делото, допълвайки с някои днешни факти. (За съжаление, ревизионен акт за облагите на управниците от последните 17 години не е назначаван и няма как да разберем действиттелните им размери) :

   Според ревизионния акт от 1979 до 1989 г. за храна на правоимащите са изразходвани 2 838 894 лв и 84 ст. За сравнение – само за двете последни години парламентът изразходва за нови депутатски мерцедеси близо 2 млн лева. А останалите десетки министерства, държавни агенции, изпълнителни агенции и прочие държавни ведомства? А цените в почивните станции за сегашните управници? А представителните им пари, безплатния транспорт, включително и самолетен в чужбина? При условие, че сега привилегированите, макар да се наричат официално така, са многократно повече от “правоимащите” по времето на социализма.)
   В “Пари, власт, комунизъм” дълго и подробно се разказва за личната охрана и личния транспорт на Владимир и Евгения Живкови, които според ревизорите са неправомерни. Достатъчно е да се погледне бестселъра на Денис Макарти, дълргогодишен служител и шеф на Службата за охрана в САЩ – “Охраната на президента”. В нея ясно е отразена световната практика да се охранява както държавният глава, така и най-близките му роднини. Целта е да се предотвратят евентуални международни скандали и усложнения, предизвикани недоброжелателни към съответната държава лица или организации. Децата на американския президент са охранявани дори в училище през цялото време. При посещението у нас на на бившия президент Бил Клинтън най-строго бяха охранявани както от собствената им охрана, така и от нашата служба за охрана не само те, но и членовете на семействата им.
   Внушава се, че ТЖ е бил “посъветван от някого да се систематизират и съберат всичките му речи и доклади” и едва ли не той съзнателно е правил това, за да прибира огромни хонорари, които са му били начислявани по най-високата тарифа.
   Какви обаче са фактите, изнесени по делото:
   Живков няма никакво отношение към подбора на произведенията. С него са съгласувани само отделни политически въпроси по повод издаването на трудовете му, както обосновано счита и прокуратурата. Но той няма никакво отношение и по определяне размера на хонарарите, както се изяснява от няколко свидетели по делото. Живков не е знаел техния размер и за кои произведения ги получава. Друг свидетел обяснява, че той не се е интересувал каква точно е тарифата, по която се начисляват хонорарите, даже за едно от изданията е получил по-малка сума поради грешка. Друга свидетелка казва, че не е знаела за тарифата и както сама се изразява, е ощетявала автора. Свидетелят Стефан Симеонов сочи, че Живков го е предупреждавал да не му се начисляват хонорари по максимума. Още по-показателен е случаят с Агенция София прес, чийто служител Кольо Дрончев свидетелества, че е имало издадени брошури, за които изобщо не е изплащан хонорар на Живков. “Просто не ги включихме в сметката и чакахме някой да се обади. И понеже никой не се обади, останаха така”, обяснява той. Неполучените хонорари са над 40 000 лв.
   Съществено е освен това, че според приложената в делото справка Тодор Живков е вложил около 600 000 лв от получените хонорари в партийната каса. Във връзка с това, е важно да се подчертае, че той е единственият държавен и партиен ръководител от висок ранг, който е подарявал на държавата всички подаръци, връчени му от чуждестранни гости и делегации. Сред тях са над 10 автомобила, между които две линейки, ловна кола и автобус; златни и сребърни предмети с изключителна художествена стойност; картини; специално ловно оръжие; уникални предмети на изкуството и художествените занаяти, атрибути и символи на източните култури, които са неоценими. Те са били изпращани веднага в създадения за целта музей, който може би отдавна е разпилян… Който не е известно къде е, може би отдавна е разпилян. А Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз той подарява всичките си ловни трофеи. Според експертизата, приложена към делото, общо подарените от него на държавата подаръци и трофеи са на стойност 572 723 германски марки и 181 744 щатски долара, катко някоии от тях са с неопределена цена поради уникалността им.
   Много място е отделено и на представителните пари, но е пропуснат един съществен факт: Като председател на Държавния съвет Живков е имал право на 20 000 лв годишно представителни пари, от които е получил няколкостотин лева за целия период, през който е бил държавен ръководител. Също така има и незплатени пари като народен представител. (Интересно дали сега ще се намери поне един народен представител, който да се отказал от представителните си пари и депутатската си заплата? – б.а.)
   Много редове има и за еднолично подписаните решения, с което се внушава, че разходите на УБО за правоимащите са правени по нареждане на Живков. “Разобличенията” на ревизора особено акцентират на прословутото решение Б-13, регламентиращо дейността и функциите на УБО, което е утвърдено саморъчно единствено от Тодор Живков. От което се прави изводът, че самият Първи е създал привилегиите на правоимащите, които УБО трябва да обслужва. Ревизорът сочи и други, подписани само от Живков документи, в доказателство на тезата си за ролята му в дейността на УБО.
   Какво сочи делото:
   Свидетелят Андрей Луканов, когото не можем да заподозрем в симпатии към Тодор Живков, обяснява: “Решения, които се взимаха в резултат на колективно обсъждане, са подписвани само от генералния секретар” Друг по-късен “антиживковист”, Петър Младенов също потвърждава, че протокилите, с които са приемани решения на Политбюро са били подписвани от ръководилия заседанието и понеже понякога той (Младенов) е ръководил заседанието, също е подписвал само той протокола. (Защо тогава не съдиха и него? Може би защото бе един от организаторите на деседтоноемврийския преврат… – б.а.) Изводът е един: Няма еднолично взети от Живков решения, има еднолично подписани, но в качеството му на водещ заседанието на Политбюро, което – може и да не ни харесва сега – но е върховен орган на БКП, която пък по силата на член 1 Конституцията е ръководна сила в България.
   Логичното обобщение на защитата е, че в поведението на Тодор Живков не може да се съзре корист въобще.
   Нещо повече, в хода на делото са изтъкнати и безусловни факти като този, че специални удобства се създават на високите длъжностни лица във всички държави. И пак ще се позовем на Андрей Луканов, който – поради ненавистта му към Живков – трябва да приемем като напълно обективен свидетел:
   “Имам известна представа и мога да кажа, че във всички страни, които аз познавам, не говоря за бившите социалистически страни, съществува практиката освен заплатата, която формално се получава от дадено лице – министър, депутат или друго отговорно длъжностно лице, да се предоставят и средства за протоколни нужди, за посрещане на разходи, свързани с админшистративни цели, за ткранспортни разходи и т.н. Доколкото знам, се практикува и в САЩ – на ниво законодателен орган и изпълнителна власт, в Западна Германия, Франция и други демократични държави

   * * *

   Защо са всички тези и още толкова полуистини (а полуистината по съществото си е лъжа), за които могат да се изпишат още много страници? Може би за да се отклони вниманието на хората от привилегиите на сегашните управляващи, които като брой са много повече от “правоимащите” по социалистическо време.
   Но привилегиите на днешните управници са само част от причината за лъжите. Основното може да се съзре в заглавието – “Власт, пари, комунизъм”: Комунистическта власт чрез привилегиите, които е осигурявала на управляващите е довела България до икономическа катастрофа и е причина за мизерията на хората. Това е голямата лъжа, която бе пусната в обръщение от “десетоноемврийските революционери” и сега се прави опит да бъде съживена. Съживена, за да отклони вниманието на хората от мизерията, в което живеят сега, и да им се посочи измислен “виновник” за него.
   Прекрасно е посочила тази голяма лъжа адвокат Даниела Доковска в хода на делото:
   “Както обясни господин прокурорът още в първите си думи, Тодор Живков бил (съден като) най-яркото олицетворение на изживмяната тоталитарна система. Защото пред съда бил изправен не някой друг, а бившият държавен глава, заради когото българският народ преживял години на диктатура и гнет, години на отчаяние и безнадеждно очакване на свобода и демокрация.
   Понеже нямам впечатление да съм живяла в мизерия и гнет, отчаояние и безнадеждност, няма да мога да свидетелствам пред вас за тежкото положение на българския народ преди 10 ноември 1989 г.”
   Нещо повече, тази лъжа легна основата на създадената съвършено невярна представа за развитието на България през миналия век, която е далеч от фактите, но която продължава да се налага от медии и политици и за съжаление е пуснала здрави корени у част от обществото, особено най-младите, които няма как да знаят какво точно е било “преди демокрацията”. Голямата лъжа има два опорни пункта:
   1939 г. е върхова в икономическото състояние на България, когато по развитие и по равнище на живота тя е била сред най-развитите европейски страни, като е изпреварвала по стандарт такива държави като Швеция, Норвегия и Дания. Обаче след 1944 г. в резултат на коренните социално-икономически и политически промени страната изпада постепенно в дълбок икономически упаодък, довел я до икономическа катастрофа през 1989 г.
   И понеже младите по обективни причини нямат реални спомени за живота ни преди 1989 г., а още по-малко са тези, които помнят 1939 г., затова ще оставим да говорят безстрастните числа, а не “фактите” от пристрастрастната и неточна ревизия и необоснованите с нищо политически декларации. Безстарстинет числа от статистическите годишници на Царство България, на Народна Република България и на Република България; на Обществото на народите; годишни доклади на ООН.

   Митът за високо развита България през 1939 г. се спуква като сапунен мехур като се види мястото й сред европейските страни по някои основни показатели на социално-икономическото развитие.

   Показател Година Брой класирани Място на Страни България

   Грамотност 1934 19 11
   Работещи в индустрията,
   търговията и съобщенията 1934 26 26
   Заети в селското стопанство 1934 26 1
   Детска смъртност 1937 31 3
   Средна продължителност на живота 1928 24 23
   Телеграф, телефон на 1000 душеи 1937 25 25
   Потребление на еленергия на човек 1939 22 20
   Радиоапарати на 1000 души 1938 29 27
   Автомобили на 1000 души 1938 24 23

   През 1939 г. населението на България наброява 6,3 млн души. От тях 23% са граждани, а 77% селяни. През 1989 г. населението е 8,99 млн души, от които 67,6% граско население и 32,4 % селско. Страната ни е предпоследна в индустриално отношение в Европа, като след нас е само Албания.

   ЖИЛИЩА
   Жилищните условия до 1939 г. са оскъдни и примитивни. Данни за 1939 няма, но състоянието не е качествено различно от това, получено при преброяването от 1934 г. Тогава населението живее в 785 000 жилищни сгради, от които в градовете – 211 000 приш следна полездна площ на човек – 8 кв.м. В селата жилищните сгради са 574 000 съответно със средна полезна площ на човек 5 кв.м. Над 80% от жилищата нямат течаща вода и електричество, над 95% – вътрешна тоалетна и баня.
   През 1989 г. в България има 2 млн жилищни сгради с 3,4 млн жилища общо. От тях в градовете 2,1 млн жилища със средна полезна площ на човек 19,6 квм.; и в селата – 1,27 млн жилища със средна полезна площ 26,9 кв.м на човек.
   От наличните жилищни сгради към края на 1989 г. 75% (1,5 млн жилищни сгради) са изградени след 1944 г. като всички те отговарят на съвременните изисквания на строителството и бита, имат течаща вода и електричество, вътрешна тоалетна и баня.
   През 2005 г. жилищните сгради са общо 2,1 млн, тоест за 17 години са се увеличил само със 100 000. Полезната жилищна площ се е увеличила до 27,8 кв.м в градовете и 37,36 в селата, но това е резултат – както се потвърждава и от минималния брой новопостроени жилища – от емигриралите от страната на половин милион души и увеличената смъртност на населението.

   ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
   За страна с ограничени водни ресурси развитието на водното стопанство е изключително важно за задовлоляване на нуждите й от питейна вода за питейни нужди, да промишлени нужди, за напояване и т.н. До 1944 г. водоснабдени са били 23% от населениете места. От селата са водоснабдени по-малко от 1/5 Течаща вода във водоснабдените селища има предимно в централните части, докато в покрайнините се ползват обществени чешми и ръчни помпи.
   През 1989 г. са водоснабдени всички градове и общо 84% от всички населени места, в които живее 99% от населението на страната.
   За всяка съвременна държава отвеждането на отпадните води извън населениете места е от изключителна важност за опазване на здравето на населението. До 1944 г. са канализирани частично 29 града, а към 1989 г. няма град и голямо селище без цялостна канализационна система.

   АВТОМОБИЛИ
   През 1938 г. в страната има всичко 4700 автомобила кяато средно на 1320 души се пада 1 автомобил. Дължината на пъткищата е 31,6 хил. км, от които с твърдо покритие са 19 000. Автомагистрали и пърпвокласни пътища няма.
   През 1989 в България са регистрирани 1,4 млн автомобила – на 6-7 жители 1 автомобил, от които 1,23 млн са лични леки автомобили. На практика почти всяко второ градско и всяко трето селско семейство има собствен лек автомобил.

   ОБРАЗОВАНИЕ
   През 1939 г. 20% от мъжете и 43% от жените са неграмотни – общо 31,5 % от населението над 8-годишна възраст не може да чете и пише. След 1944 г. за няколко години неграмотността е ликвидирана. Днес от училище отпадат около 60 хиляди деца годишно, основно поради липса на материални възможности на семействата да ги и5здържат и неграмотността, особено сред най-уязвимите части от населението /роми, турци, помаци/ расте с високи темпове.

   ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
   През 1939 г. в страната има 753 лечебни и профилактични здравни заведения с 12 000 легла. Лекарите са 3127, зъболекарите – 1206, акушерките и медицинските сесткри – 1380. Общо медицинският персонал с висше и средно медицинско образование е 8 1000. Родилни домове практически няма – има само един в София. Бедността в България – както на държавата (която основно развива здравеопазването), така и на огромната част от населението и големият недостиг на медицински кадри водят до ниска санитално-хигиенна култура, висока обща и детска смъртност. Шеироко разпространени са туберкулозата, и маларията. Логично средната продължителност на живота е 52 г. – една от най-ниските в Европа.
   През 1989 г. в България има 9002 лечебни и профилактични заведения със 111 200 легла. Лекарите са 28 200, зъболекарите – 6,05 хиляди, акушерките и медицинските сестри – 61 000. Общо медицинският персонал с висше, полувисше и средно медицинско образование е 125 600.
   За укрепване на здравето е изградена огромна почивна база, коиято осигурява отдиха на около 50% от населението – по този показател България е на едно от първите места в света. Логично следствие от това е и значително нарасналата средна продължителност на живота – 72,6 години
   Когато фактите говорят, и боговете мълчат. А фактите са категорични:
   До 1944 г. България е икономически неразвита аграрна страна. Тя е на първо място в Европа по брой на селско население. Страната е примитивно и слабо водоснабдена и канализирана, с начална електрификация и моторизация, слабо развит транспорт, пътища и съобщения. По относителен брой на промишлени работници е на последно място в Европа. По основните показатели на човешкото си развитие, с изключение на грамотността, България заема последните места в Европа.
   През 1939 г. жилището на българина е примитивно и с малка жилищна площ в сравнение с водещите европейски страни. Докато в тях електрификацията е норма, у нас над 75% са на газени лампи, свещи и кандила. Те не познават битовите електроуреди.
   Над 80% от жилищата нямат течаща вода и електричество, а над 95% нямат въткрешна тоалетна и баня.
   Значителна част от селските жилища са пригодени и за животни. Няма течаща вода за кухненски и елементарни хигиенни нужди. Водата до жилището се пренася с малки съдове от кладенци или обществени чешми.
   В жилищата, с изключение на централните части на големите градове, няма вътрешен тоалет и баня. Канализация има също само в централните части на големите градове.
   През 1939 г. страната ни е на едно от последните места по радиофикация и телефонизация. Личният телефон в българския дом е изключение.
   Преобладаващата част от населението живее в условия на ниска санитарно-хигиенна култура, зарази, инфекции и епидемии, слабо здравеопазване и социално осигуряване. Въшките, бълхите и дървениците са обикновено явление в селото и в града. Логично следствие от всичко това е, че по продължителност на живота сме на едно от последните места в Европа, а по ниво на детска смъртгност – на първо място.
   А сега нека се взрем по-внимателно как живее през последната година преди “демократичната революция” средният българин дали в “разруха и мизерия”:
   През 1989 г. практически всяко българско жилище има течаща вода и електричество. Частично е изградена и непознатата до 1939 г. масова районна топлофикация. По вътрешно устройство, обзавеждане и битово удобство на дома си, снабден с домашна техника и домашна библиотека, българинът, без да е богат, се доближава до нивото на най-развитите европейски страни, а в много отношения се е изравнил с тях. Във всяко българско жилище има електрическа печка, радио и телевизор, всяко второ жилище има телефон. Има съвременна фаянсова баня и тоалетна с течаща вода.
   Създадено е високоразвито, организирано, съвременно и безплатно медицинско обслужване, болнично и санаториално-курортно лечение и над 1500 почивни станции, еднакво достъпни за всеки българин.
   Улиците в почти всички населени места имат твърдо покритие, тротоари и електрическо осветление. 42% от населението има собствен лек автомобил

   Битовите удобства на семействата

   Брой – на 100 домакинства 1939 1989

   Собствени жилища няма данни 93
   Водоснабдени 10 99
   Електрифицирани 15 100
   Радиоапарати 5 93
   Телевизори 0 101
   Телефони 1 54
   Перални машини 0 94
   Електрически бойлери няма данни 95
   Хладилници 0 96
   Прахосмукачки 0 71
   Леки автомобили 0,25 41
   Мотоциклети 0,10 6

   За “разрухата” на социализма и за “успехите” на демократичното развитие през последните 17 години най-добре говори Индексът на човешкото развитие (ИЧР) на ООН. Той оценява нивото на бедността, грамотността, образованието, очакваната продължителност на живота и др. ИЧР е стандартизирано средство за оценяването на благосъстоянието се използва в годишния доклад на Програмата на ООН за развитие.
   ИЧР оценява средните постижения на дадена страна в следните три основни аспекти от човешкото развитие:
   * Продължителен и здравословен живот, който се преценява според очакваната продължителност на живота по време на раждане;
   * Знание, което се преценява според степента на грамотност при възрастните (тежестта й е 2/3) и общия сбор от съотношението на записалите се учащи за начално и основно, средно, и висше образование (тежестта му е 1/3)
   * Приличен жизнен стандарт, който се преценява според БВП на глава от населението.

   Съгласно класацията на ООН за човешкото развитие от 1991 г. (данните в нея са от 1989 г.) България е определена като развита индустриална държава и е класирана в първата група държави с високо човешко развитие, на 33-то място в света. Според доклада на ООН за 1995 г. страната ни вече пада на 65-то място – във втората група държави със средно икономическо развитие, между Камерун и Ботсуана, в която група се намира 10 години. Чак през 2005 г. България успява да се върне в групата на високоразвитите държави – но на 55-то място, а през миналата година се изкачва до 54-то място – почти два пъти по-назад в сравнение с 1989 г.
   От 3-те основни показателя, на базата на които се изчислява ИЧР – страната ни се представя най-добре по нивото на грамотност (което е заложено от “разрушителната” социалистическа система), заемайки 20-то място. 66-ти сме по брутен вътрешен продукт на глава от населението и 67-мо място по очаквана продължителност на живота.
   Гигантският спад за последните 17 години всеки българин усеща непосредствено по трапезата и по джоба си. И тук фактите са категорични:

   Потребление на основни хранителни продукти на човек от населението:

   1989 г. 2000 2005 г.

   Мляко – прясно и кисело /л/ 193,0 54,0 47,9
   Сирене и кашкавал /кг/ 15,5 11,0 12,6
   Яйца /бр/ 255 127 136
   Месо и птици /кг 77,8 23,0 37,6
   Риба /кг/ 7,8 3,4 4,2
   Зеленчуци /кг/ 117,1 58,4 59,9
   Плодове 84,8 35,2 36,2

   Основни за пълноценното развитие и здраве продукти като плодове, зеленчуци, месо, млечни произведения са са намалели /с изключение на сиренето и кашкавала/ повече от два пъти на трапезата на българина. България вече не е в групата на високоразвитите индустриални държави, а държава, за която освен селско стопанство, се предвижда да развива “обслужващи” дейности – като туризъм и работа “на ишлеме”. Последното сега е модерно да се нарича “аутсорсване”, сиреч изнасяне на по-трудоемките дейности към по-слаборазвити страни, като обаче “аутсорсващите” държави прибират основната част от печалбите.
   Съществуващата връзка между доходи и цени може да се оцени чрез показателя “покупателна способност”. Той представлява количеството от един вид стока, което може да се купи с паричния или общия доход средно на лице от домакинството през съответната година, ако същият се изразходва само за това.
   През 2001 г. беше въведена нова класификация на разходите на домакинствата, съобразена с международната класификация COICOP, поради което не може да се направи пълна съпоставимост на купените количества и на цените на всички наблюдавани стоки през 2005 и за предишните години. Общия извод възоснова на приблизителни изчисления на Националния статистически институт е, че за периода 1990-1997 г. се наблюдава рязък спад в покупателната способност и постепенно покачване от 1998 година. Но при всички стоки, с изключение на телевизорите, сме далеч от нивото на покупателната способност от 1989 година. Намалената покупателна способност се компенсира до известна степен с производството на хранителни продукти в домашното стопанство, които се използват главно за собствена консумация, което също е един от белезите на връщане към примитивното селско стопанство за лично ползване.

реплика, дуплика, питане... ти си.

(Nick)Name

E-Mail

Site

«   1 + 4 = ?   (Сметни и ВЪВЕДИ, против спам е)

МОЖЕШ да използваш при писането:
 <strong>удебеляване</strong>
 <em>накланяне</em>
 <blockquote>цитат</blockquote>
 <a href=http://link>препратка</a>