От време на време ми казват “вече не пишеш като едно време”. Не обръщам много внимание на това, защото на хората нищо не им е като едно време. И нормално. Но е истина, че напоследък почти не пиша. Като изключим заетостта и подобните тривиални причини, в един момент спрях да се чувствам комфортно тук. Освен това този блог премина през куп сбъркани концепции и наименования, от които трябваше да се отърва. Все още търся правилния за мен формат на писане, изразяване, споделяне. И не – не мисля, че с новия блог окончателно съм го намерил. Но се доближавам. И ако не го сменя в близките 2-3 години, значи всичко е OK :)

Искам да благодаря на cult.bg за безвъзмездния хостинг и култовото звучене. За съжаление този хостинг отдавна ми утесня и ме ограничаваше.

Който е слагал препратка към мен – да я обнови. Или тепърва да сложи, оценявам жеста!

Това място няма да го затривам, поне в в близките 1-2 години ще го оставя като архив. Също така може да го ползвам за тестове и SEO-експерименти – все неща, които не те касаят :)

Първончално идеята беше за нещо доста по-семпло и класическо, но накрая ме изби на CSS-фетишизъм… и сега дори не съм сигурен дали крайния резултат ми харесва.

Работил съм основно върху две насоки:

• да е сравнително семпло и олекотено, акцентирайки върху съдържанието;
• приятно за четене на текстове;
• широко и подходящо за публикуване на големи снимки;
• бързо зареждащо;
• да е максимално универсално и стандартизирано, без да се размества и бъгва при различни условия;

Разбира се, че не съм успял, но ще се радвам на всякакви мнения и критики :) Повечето такива до момента засягат сивото като проблем.
Ето и няколко примерни сайта (1, 2), които използват темата. И двата са на “любимия” ми немски език, каква ирония :D

PS: ето и един на китайски!

Село Бъдеще, Старозагорско.

В градът-държава – МОЛЪТ – се изсипаха стотици маскирани малчугани. Предстоеше дефиле и конкурс за най-добър, най-страшен и т.н. костюм.

Аз не обичам децата, така че личната ми класация беше за най-дразнещо лапе.

Орди от скелети, вампири и духове чакаха своя миг…

Журито обаче беше от плът и кръв. Даже с повечко плът.

Моловете са пълни с тикви!

Жената-котка, ама като малка. Фундаментален въпрос – жената-котка имала ли е детство? Била ли е момичето-котка, преди да стане жена?

Внучка Яга. Вдясно е женска тарантула, която се е облякла така, защото е неосъзната мъжемразка и иска да изяде мъжките си партньори.

Водещият. Тук все още обича децата и не мрази работата си. Все още.

Като цяло снимах с един ръчнофокусен обектив и светлината не стигаше, така че предварително се извинявам за някои размазани кадри.

Една от помощничките на водещия. През първите пет минути танцуваха, припкаха, въртяха се в кръг и пърхаха с крилца. После се умориха.

Батман малко е наддал…

В паузите се изявяваха танцьори (на снимката – балеринки) и музиканти. Траен отпечатък остави малкият Дино ЗабравихМуФамилията – естраден певец с пронозващ глас, който пя руски песнички. Пя “Арлекино”. Не го бяха научили на сценично поведение и той така и не се извърна към мен, поради което нямам негова снимка. Но му направихме психопортрет! Така например заключихме, че мама и тате са строго патриархални комунисти, които са записали малкия Дино на пеене и го водят по соц-естрадни конкурси и фестивали да се изявява. И да пее “Арлекино”.
Но и други пяха руски песни. И въобще – странно е да пееш такова нещо на деца между 3 и 15 години, за които подобна музика е най-последното, което ги вълнува.

Най-малките може и да не могат да ходят, но нямат нужда от помощ, за да се намацат.

Как няма да си депресиран, когато всички филми свършват зле за лошите герои.

С течение на времето водещите спряха да се усмихват и влязоха в ролята на пъдари. Заобиколени от стотици нагли, невъзпитани и откровено малоумни деца, те се опитваха да въдворят малко ред – с много подканяне и побутване. Не успяха.

Един маскен бал е показателен за това що за култура промива мозъците на децата от най-ранна възраст.

Децата хем искаха да спечелят, хем подминаваха журито като товарни влакове. Около сто пъти по микрофона прозвуча призив, подканващ ги да минават през масата на журито, да му се представят, да се усмихват. Почти никое дете не вдяна, та се наложи асистентката да асистира.

Сигурно си гледал все някоя американска тийн-колежанска комедийка, където има една изявена шаврантия (примерно главната мажоретка), която се явява тартор на малка групичка пачи, които я следват неотлъчно и правят каквото им каже. Е, ето я наживо! Тази ~шестокласничка млящеше дъвка по онзи феноменално нагъл и курвенски начин, че радарите ни веднага замигаха в червено! Беше нетърпелива да се изяви и по едно време понечи да каже/поиска нещо от асистент-водещата, която и запуши устата с жест “Talk to the hand!“. Или “тихо, че шамар”. Последва изненадан, но и пронизващо омразен поглед…

Жокерът наистина изглежда яко надрусан. Няколко часа по-късно ще го намерят бездиханен в стаята му, хвърлил топапопа от свръхдоза…

И тоя е умрял в тия дънки?!

В двадесет и първи век дори Кинг Конг си прави фешън-прическа:

Ето я и нашата звезда по пътя и през червения килим. Тя доказа качествата си на лидер, като се усмихна и пофлиртува с журито.

Приятелките и, които я следваха неотлъчно, просто доприпкаха след нея, подминавайки журито като сточна гара…

Балерините и гимнастичките са основно два вида: такива, които са обречени на анорексия… и такива, които ги записват, за да отслабнат.

Подозрително втренчване в Тиквата. Този поглед го знам – намислил е някоя мизерия за вършене…

Жокерът иска от журито да получи Оскар. Aма тоя път, ако може, да е приживе. Защото долу го чака…

… Смъртта!

За бога, момичета, не вкарвайте този празен говедарски поглед с отворена уста!

Една от най-добрите маскировки:

Асистент-водещата всеки момент ще забие зъбите си във вратлето на… Граф Дракула (един от десетте). И после кажи, че животът не е ирония.

Смъртта си урежда час…

Те метълите по принцип така си ходят.

А фентъзи-феновете (чели са Властелинът по 10 пъти и се изпитват кой колко знае) дори си имат мечове у тях, лично аз познавам няколко такива.

Искахме балонче и без малко да набием някое хлапе, за да му го вземем.

Това е Цецка Цачева – преЦедател (на журито). Не бе, бъзикам се. Ама прилича.

Психология на масите: един ден ще станеш скучна и безлична ЛЕЛКА!

Не е лесно да си ягода…

Забрави за всички духове, зомбита и вампири – Джако Джексън е най-страшен от всички!

Що да давам пари за костюм, като може да взема отпадъците от магазинчето на мама и тате. Не, сериозно – преди имаше един сериал, където героят спеше в картонен кашон… Психария…

Дух… или Ку-клукс-клан?

Тоя Жокер навсякъде бе… и още е HIGH…

Най-малката участничка в конкурса. Самата тя не осъзнава, че е такава.

Чудя се как с такива нокти можеш да изпълняваш съпружеските си задължения…

Какво ти говори тази снимка? Обеликс е отслабнал драстично. Астерикс пък е станал по-висок.

Има един повратен момент, когато страшно-страшното се превръща в еротично-страшно. Тогава идват и камшиците.

Я, котенце!

Психология на масите: на жените от малки им се внушава, че трябва да са вещици.

Много бих се радвал ако Пипи забърше няколко шамара на този досаден Хари Потър-wannabe.

Психология на масите: “Искам да стана полицай!”

Няколко шева и…

… конец! ;-)

Изкачването става с лифт и противно на очакванията е скучно. Общо трае около половин час. Да не случваш на насрещен вятър и сняг…

Хижа “Безбог” предлага (освен wi-fi) нещо като дискотека, сателитна телевизия, безкрайно гореща вода, стаи със собствени бани и печки-духалки. Скоро underground-хижите с режим на тока и водата и външни тоалетни ще са някаква екзотика.
Намира на 2236 метра (мерих ги) надморска височина. Погледнато от определен ъгъл изглежда така, сякаш е на ръба на земята, а зад нея – бездна.

В една фотографска книга четох авторитетното мнение на автора, че – независимо колко ни е неприятно – повечето зрители не се интересуват от художествената стойност и технически качества на снимката, а от фактологичната информация, която тя носи. Къде, какво и кога е снимано – ей такива практични и полезни неща.
Е, аз нямам никаква идея кой връх или кое било съм снимал.

Попово езеро. Във всички снимки съм го снимал накриво, не знам как се е получило. Сигурно е от студеното – притъпява ми сетивата.

Походът до езерото и обратно беше изключително през камънаци, кал и сняг. Не срещнахме други хора.

Ресторант “На края на Вселената”, не по Д. Адамс :)

В чакане на залеза…

Трябва да знаеш, че лифтът не е някакво обществено благо или солидна услуга, на която може да се разчита. Лифтът си има угодно работно време и освен това не качва самотни пътници, а чака да се понасъберат повечко. Лифтаджиите нямат нагласата, че вършат работа и изпълняват задължения, а живеят с мисълта, че ти правят услуга. Но да не ги отличавам излишно – повечето търговци и работници са така.

Ако постоянно мислиш над това в каква държава живеем и с колко безхаберни хора сме заобиколени, то возенето на лифт се превръща в доста параноично изживяване, а страхът от падане става съвсем реален…

Далеч от Безбог, това е твърде охраненият котарак на хижа “Вихрен”, който идва да те изпрати до изходната врата на блога :)

На нашенеца само му дай маса (било то и на официална пресконференция, заседание или друго представително събиране) и той ще си придърпа чашката и ще извади цигарката.

Да не се бърка със синдромът “на маса” – той включва и мезенце, и салатка!

Интересното е друго. Ето какво точно се е случило преди няколко десетилетия…

Click here to view the embedded video.

Оригиналното заглавие е “V.I.P. Varna”. Някому е хрумнала естетическата идея за всички тези точки. Стилистиката и правописа на цялото издание са на истинско (щото има и фалшиви и самозвани випове, нали) VIP ниво – демек едни такива небрежни, разпуснати и измислени. Метафорично казано.

На корицата се мъдри изпльоскана главицата на “момиче на месеца”. По изражението и бих предположил, че е избрана чрез конкурс в сайт за запознанства. Уви, вероятно е просто аверка на някого.

Но няма лошо – всеки може да бъде момиче на месеца! Списанието призовава читателите си към активност и креативност: да пращат снимки, да пишат текстове и мнения, да бъдат част от нещо голямо. Да са V.I.P.!

На първите страници ни посрещат две приветствия. Първото е на някакъв гъзар Марк Кирстен, който не става ясно в ролята на какъв се явява, но най-вероятно е собственик или нещо подобно. Той говори познатите клишета за забързаното ни ежедневие и динамичен живот и как това списание е точното четиво за такива като нас. Второто приветствие е на главната редакторка, която може и да е млада, но не бяга от архаично соц и пост-соц културно-интелектуални асоциации, започвайки с обръщението “Скъпи варненци и гости на града”…

В опит да утвърди Варна като “морската столица на чалгата”, в централните си страници списанието избухва с ексклузивни интервюта на Тони Стораро и DJ Teddy Georgo!

“Който иска да чуе DJ Teddy Georgo, трябва да дойде във Варна!!!”

Любимо журналистическо онаниране: въпросът какво мислиш за моята държава/град. Тони Стораро: “Варна е един страхотен град, може би най-хубавият в България.”

Професионален метод за запълване на страници и пространство: случайни минувачи, които отговарят на умопомрачителен въпрос. От списанието вкарват тънък елемент на психология и манипулация, като призовават: “Включете се в нашата Street-анкета, за да ви чуят и видят!!!” (явно модата на многото удивителни се завръща)

Габриела на 17 отговаря: “Лукс са хубавите и лъскавите неща като автомобили, апартаменти”

Винаги съм твърдял, че тук шляпа-шляпа-хаусът и чалгата вървят ръка за ръка, но хаусърите скачаха агресивно и защитаваха святата елитарност на музиката си. Чалгарите от своя страна нямаха мнение и мълчаха. V.I.P. Varna обаче говорят:

Има и още куп неща, много е яко. Има Парис Хилтън, галерия с амфет-party-pics, има дори дизайнер на месеца. А думи като “Варна” и “варненец” са навсякъде, направо да свършиш от кеф.