Градски (?!) транспорт
от CX
Замислял ли си се, че Икарусите и Чавдарчетата са по-възрастни от теб? И както е тръгнало ще те надживеят. Икарусите и Чавдарчетата оцеляха през епохите, преминаха през поколения и перестройки, а накрая надживяха дори такива легенди като Трабанта и Москвича…
Икарусите и Чавдарчетата заемат голямо място в транспорта на България… все още.
Сега, не че имам нещо лично против тях – напротив. Свикнал съм с тях, old skuul (това е много вървежно напоследък) са, а и Чардарчетата са дори нашенско производство! Made in Bulgaria! Обаче…
градският транспорт шуми, друса и мирише
Основни проблеми при пътуването с такива автобуси:
друсане
Синдромът “чувал картофи”. Когато автобус набие рязко спирачки и всички се катурнат, ВИНАГИ се намира някой да подвикне клишето “еее, тоа чувал картофи ли возИ”.
В България пътищата са разбити. Старите автобуси са тотално амортизирани бракми, пре-пре-пре-пре-пре-преексплоатирани. Те друсат.
Новите (Мерцедеси втора употреба, внос от Германия например) автобуси не се справят по-добре. Те са хубави и запазени… но са създадени за човешки пътища, създадени от хора, изобщо неподозиращи какви пътища има по света. Попаднали в тукашни условия те също друсат. Като за капак голяма част от тях са с пластмасови седалки.
ниска температура
Така наречените автобуси “морга”. Един Икарус е идеалната морга. Той не само, че е студен, но дори умее да задържа студения въздух по такъв начин, че да изглежда по-студено отколкото навън. Представи си такъв рейс да ти дойде при температура -10 градуса. Тогава се наместваш някъде и се молиш шофьора по-бързо да затвори вратите, че ти става течение и умираш от студ.
Има едно златно правило, което трябва да знае всеки, който използва градски транспорт. То е следното: паркирай се в предната част на автобуса! Парно може и да няма за всички, но за шофьора винаги има. Гениално, нали? От неговата кабинка лъха топлият летен бриз на Хаваите…
ниска хигиена
Гледай ноктите на хората, докато се държат за някъде и ще разбереш за какво ти говоря. Към това прибавяме и миризмите. Е, дори хората да не миришеха, то щеше да се усеща миризмата от дезодоранта на всеки, а когато десетки такива миризми се смесят става нещо ужасно. Прелюдията настъпва, когато се намесят миризмите на бензин, стара гума и прах, идващи от самия автобус.
Тум можем да добавим и твърде неприятното ми наблюдение, че в автобуса се кашля спокойно и напосоки, без например да се слага ръка пред устата.
закъснения
Когато такава бракма се движи никога не можеш да предположиш колко ще закъснее. Особено при дълги разстояния амплитудата на времеразминаване е голяма.
Разбира се, за да е неприятно едно пътуване с автобус, не може и без ИЗЦЯЛО ЧОВЕШКИЯТ фактор…
чакащите
Хората стоят по спирката и изглеждат нормални. Кой би предположил, че са толкова мизерни, жалки и дребнави? Още когато се зададе автобуса, те всички скачат и наскачат по платното. Настава невъобразима борба кой ще влезе първи. Всеки иска да се окаже най-отпред и точно срещу отварящата се врата. В този си стремеж тълпата даже излиза на платното и оставя все по-малко място на автобуса. От който човек не може да слезе, понеже тълпата зверски се бута да влезе. Немощни бабички, малки деца… всички.
правият
Правият човек… е, нека кажем, че вместо да се оплаква той трябва да е щастлив, задето е успял да остане прав. Защото правият пътник е жертва на невъобразимо меле. Той не може да мръдне, не може да диша, понякога няма къде да се хване. Най-забавното, което може да му се случи е в това време някоя циганка да го обере.
циганките
Циганките са глупави. Съдбата им поднася всичко на тепсия и иска от тях само едно – да са невзрачни. Тогава нямаше да остане необран човек в рейса. Но не, циганките изглеждат фрапантно, миришат фрапантно и ГОВОРЯТ фрапантно. Затова се забелязват. И само глупак би могъл да стане тяхна жертва.
седящият
Седящият е подложен на постоянен психически тормоз. В пълен автобус той бива гледан с омраза. Защото хората някак са си въобразили, че са по-достойни да седят. Седящият трябва да отстъпва своето място на малки деца, на възрастни, на бременни… и да, в това няма нищо лошо, освен че
възрастните
рядко благодарят. По-често сами си просят мястото, отколкото да кажат едно “благодаря”. Нагли са. Те мразят нас, младите (всяко поколение има ниско мнение за по-новите поколения) и понеже чувстват, че сме им длъжни ни вдигат от местата ни. Аз пък чувствам, че те са ми длъжни, защото нещата са в това състояние не заради мен, а заради тези преди мен.
Най-противното неща са обаче превзетите безсрамни 40-50-годишни лелки, които дават акъл. Те никога не стават от мястото си, но казват кой на кого да отстъпи място.
хлапетата
Те са прости гаменчета и заслужават някой да ги спука от бой. Независимо, че “физическата сила не решава проблема”.
Не искам да бъда разбиран погрешно. Настоящето четиво беше семпло обобщение. Разбира се, че за всяко нещо си има изключения.
4th.Feb.2006 в 10:23 /цитирай?
Градския транспорт според мен е превъплъщение на ада на земята. Ако някой има някакви прегрешения едно возене в градски автобус през някоя лятна сутрин, на сравнително дълго разстояние, в претъпкан автобус би изкупило вината му за години напред.
Изумително е как рано сутрин, на път за работа, може да има толкова хора, които да миришат на пот и то на застояла пот…като прибавиш към това и тежките парфюми на няколкото 17-годишни ученички, които широко мляскат дъвки и се хилят като маолумни, се получава една почти смъртоносна миризма. Почти, защото смърт би те спасила от този кошмар, не тя е достатъчна само колкото да те накара да започне да ти се повдига и да те накара да сппреш сам притока си на въздух, за да не покажеш на съседа си по съдба, какво си закусвал сутринта. Веднъж спрял да дишаш, полуприпаднал, ти вече ставаш лесна плячка на тълпата, която се забавлява да те ръга с лакти, настъпва, бута, гледа злобно, скубе… Тъкмо си мислиш “О, Господи, вземи ме сега, отърви ме от мъките ми!” и идва най-хубавото… контрольорката, която е с размерите на хипопотам тийнеджър. Трескаво ровиш по джобовете си, за да откриеш пари, под злобния и поглед, и когато най-после го направиш, установяваш, че най-дребното което имаш е банкнота от 10 лв. Тогава разярена лелката счупва ребрата на близките и правостоящи и ти изсипва една купчина жълти стотинки… Забравих ли нещо?… А да, чалгата, която се чува от някаква праисторическа озвучителна система. Всъшност даже ти е трудно да разбереш какво точно представлява какафонията, която се чува, но срещаш светналия поглед на някоя бъдеща фолк-звезда, която лекичко си припява… Най-накрая виждаш и спасението си, твоята спирка. Успяваш някак си да се измъкнеш и ето те седиш там, поемаш чист въздух и наум прехвърляш щетите… от сутрешния ти душ няма ефект, миризмите са попили дълбоко в кожата ти, заедно с праха и мръсотията, дрехите ти са намачкани до неузнаваемост, обувките ти, дано нечие ток да не е ги е одрал и тогава се сещаш…. това беше само началото…ПРИЯТЕН ДЕН, БЪЛГАРИЯ!
4th.Feb.2006 в 12:31 /цитирай?
:)))))))
Уау, какво изгигване! :D
Каквото (и както) не съм го казал аз – ти определено го каза ;)
Btw и тук чалгата е масова, но понякога пускат и Радио Едно – “класическите хитове”. А веднъж съм попадал и на електронно. Беше ми много странно – шофьор, при това не съвсем млад да слуша хард-техно. И то пуснато на касетка!
5th.Feb.2006 в 18:15 /цитирай?
аз затова ходя пеша и не се оплаквам:)
9th.Feb.2006 в 19:39 /цитирай?
Тъкмо се прибирам. Автобусът се повреди, хем беше от новите. Наложи се 10 минути да изкачвам снежно-кално-заледен баир.
Пътниците бяха тъпи. Псуваха шофьора, който с нищо не беше виновен и се ядосваше не по-малко от тях.
Като им се псува да ругаят системата и автобуса, хех…
10th.Feb.2006 в 13:14 /цитирай?
…или да НАПРАВЯТ нещо по върпоса… оплакване в общината, статии по вестници, дебат по телевизията… ;) И без това медиите страдат от недостиг на новини и пишат за какви ли не глупости. ;)
28th.Jan.2007 в 1:40 /цитирай?
CX : ti za koy grad govorish ?
28th.Jan.2007 в 19:24 /цитирай?
Не говоря за град и смятам, че написаното важи за повечето градове. Все пак най-големи впечатления имам от Варна, вероятно за това питаш.
5th.Feb.2007 в 8:53 /цитирай?
Ostavat li oshte mnogo ot Chavdarite kato toia na snimkata otgore ? Imenno tova si kazvam, che sa po-stari ot mene i ima opasnost da me nadjiveyat.
5th.Feb.2007 в 12:46 /цитирай?
Остават я. И не само по селата като междуградски транспорт, ами и в някои градове.
29th.Feb.2008 в 8:09 /цитирай?
Не е толкова зле положението във ВАрна. Чавдарите са съвсем малко и повечето са произведени след Икарусите. Към момента единият частник (Транстриумф) се опитва да залее града с втора употреба израелски автобуси с климатик.
29th.Feb.2008 в 11:52 /цитирай?
Къф е тоз Икарус? Те таков немаме тука с тез обърнати врати!
1st.Mar.2008 в 8:49 /цитирай?
Аз лично мога да гарантирам,че в Пловдив няма нито един Икарус или Чавдар или Кароса освен онези на воените,сичко тук е от БМЦ Белде 220ЦБ и Мерцедес О 305 Хеулиез
5th.Jul.2008 в 10:13 /цитирай?
хаха донякъде си прав, само дето нали се сещаш, че Икарус е един от най-успелите автобуси в света! Честно казано Икарусът е много по-добър от много от съвременните боклуци (визирам например БМЦ)А това за хигиената, чалгата и състоянието на колите си зависи единствено и само от нас, като манталитет.Това от закъсненията не зависи от машините, а от калпавите шофьори, които за щастие са само в София.Обаче за темата с
си НАПЪЛНО прав и много ти се кефяна точно тази мисъл, браво. Е това беше от мен, благодаря за статията и приятен ден.
6th.Aug.2008 в 13:43 /цитирай?
Задравейте! Опитах да публикувам мнението си в официалния сайт на “Градски транспорт”- София, но се оказа невъзмажно, тъй като всяко мнение минава първо през оператор и той, ако прецени ще го качи на сайта.
Искам да споделя, че откакто ремонтират “Сливница” патуването ми до работа е кошмар. Живея в жк.”Свобода”, а работя до Руманското послоство. Снощи си тръгнах от работа в 17.30, а се прибрах вкъщи в 19.45. Водачът на автобус 313 ме увери, че слизайки на “Ботев” ще мога да се кача на автобус 85. Чаках 50 минути!!! Накрая се зададе дългоочакваният 85 и не спря на спирката! След него още един и още един… движиха се 4 автобуса 85 в колона и никой не спря да вземе нас изнервените от чакане пътници!
Почаках няколко минути и се зададе трамваи 12. Качих се. Отклонявайки се от бул”Рожен” се сблъска с автобус 108. Не е за разправяне! Човек да се смее или да плаче?
Днес преглеждайки вестника попаднах на виц, който искам да споделя тук за финал.
Ако на улицата голяма група хора стпи и гледа в една точка, то това е или масова психоза или спирка на градския транспорт.
Успешен ден на всички!
7th.Aug.2008 в 21:09 /цитирай?
Привет, Ваня! Благодаря ти за коментара. Това, което описваш на моменти звучи като фантастика, но в действителност е реалността и ежедневието на много хора. Едновременно абсурдно, комично, трагично – и случващо се.
Погледни го от забавната му страна, друго май не ни остава ;) Поздрави!
5th.Dec.2008 в 19:51 /цитирай?
С всичко тук съм съгласен, най-вече с това за хлапетата. Само това, че Икарусите са морги много не ми хареса…
11th.Jul.2010 в 16:52 /цитирай?
Хаха калпавите шофьори били само в София вярваи си!!! А защо плуете транспорта, да не би в таксито при потен мазен мангал-шофьор да е по-приятно!!!!!!!!!!!????????2 На такси не се качвам под нивото ми е.