научил съм се да потискам
от CXДопреди малко ми идваше да напиша нещо. Не го написах, изчаках да отмине. Често се случва. Понякога го пиша, но го трия. Емоционален изблик, изригване на чувства и истини, които потушавам. Вулканът изригва, а аз поглъщам цялата лава и всички пари… и отново, и отново. Железен съм, бетон… и точно толкова хладен и безчувствен. Всяко нещо си има цена. Идваше ми да кажа много неща, но се спрях. Идваше ми да направя нещо, но се спрях. Идват ми спонтанно. Импулсивни неща, за които знам, че после ще съжалявам. И вече не им се поддавам. Преглъщам ги, оставям да се уталожат и размият. Никога не ги забравям, но ги заключвам на тъмно и дълбоко. Така гаснат, избледняват чувствата и емоциите. Убивам ги бавно… но и те ме убиват… бавно. Това е една отрова, която гълташ и поглъщаш, за да не отровиш и света около теб… или и аз не знам защо. Но я задържаш цялата, за да не излезе навън. И вечно се надяваш да намериш противоотрова. Такава няма, разбира се.
24th.Nov.2007 в 13:00 /цитирай?
толкова познато. every single word :)
24th.Nov.2007 в 13:57 /цитирай?
Предполагам, че ако направиш някакви промени в живота си, може да не ти се налага да подтискаш чувства, които после да те ядат … понеже може да спреш да ги изпитваш :)
25th.Nov.2007 в 5:51 /цитирай?
бтв нарича се да пораснеш това ;) не е нещо ново и нестандартно което само 1 същество изпитва през живота си
25th.Nov.2007 в 18:47 /цитирай?
.. преглътнах си го..
26th.Nov.2007 в 9:59 /цитирай?
Подтискам, а не потискам.
Колкото до бушуващата лава – познато ми е. Проклятието и благословията да си чувствителен. Гориш, трепериш, изживяваш всяка връзка, събитие, комуникация в безпределна и понякога умопомрачаваща дълбочина.
Като подобна личност бих те посъветвал да не заключваш нищо дълбоко в подсъзнанието защото килера ти е с определен капацитет. Да огромен е колкото един цял свят но някой ден може да се наложи да го прекосиш за да отидеш на едно друго място. Тогава изненадата е доста неприятна, защото докато ти вече не си спомняш голяма част от нещата те си те спомнят и помнят колко време са прекарали в тъмния килер.
Изхода е да започнеш да се шегуваш – със себе си най – вече, с околните, с нещата от килера. Изкарай ги под светлината на рампата и ги спукай от бъзик. Ще се почувстваш по – лек от вятъра. А автоиронията, помага на теб и на другите около теб да споделят неща, които никога не биха споделили иначе, защото ако не бяха толкова смешни биха били ужасно сериозни. Помага да видиш, че не е толкова страшно да имаш комплекси. Смелостта да го признаеш пред другите макар и под забавна форма е една червена точка в бележника на волята ти и още едно “ай чао” за ЕГОто ти.
При мен помага, надявам се, че и при теб ще има резултат. В момента обаче треперя целя от вълнение, клатя се напред назад, леко подвиквам от удоволствието да дам съвет на сродна душа, така че ако мнението ми ти се стори твърде нерентабилно просто го изтрий и повикай момчетата с престилките да си ме приберат ;)
26th.Nov.2007 в 10:27 /цитирай?
Добре го описа, благодаря за което. Треперенето, ех, треперенето… което не спира дори когато обикаляш напред-назад из стаята…
Мнението ти е ценно, но бих те разбрал ако искаш момИчетата с (или без) престилките да си те вземат ;)
Между другото доскоро пишех точно “подтискам”. А всъщност и двете са правилни и съществуват. Провери.
26th.Nov.2007 в 15:41 /цитирай?
slido – знам, аз се нямам за толкова неповторим и нестандартен :)
27th.Nov.2007 в 5:33 /цитирай?
а си а си и добре ги изразяваш ама това си е нормално тоя що те мрази майндидиота :) ? много те тормози по сичките теми нещо
7th.Dec.2007 в 11:36 /цитирай?
lol, emo!