очи в очи с Мантис
от CX
Стояхме на девет сантиметра един от друг. Той (тя?) едва ли е осъзнавал какво се случва, но за мен тръпката беше голяма. Опасявах се, че всеки миг ще скочи върху мен… защото ако скочеше нямаше къде другаде да попадне. А те обичат да скачат.
Нарекох го Мантис. “Mantis” от английски означава “богомолка”.
Всъщност това не е богомолка, не е хищник и не обича кръвта, макар да се е покатерил на кървавочервен цвят. Скакалец е и по-точно – с риск да се изложа – така нареченият
Giant Green Slantface (с латинско наименование Acrida conica). Заради дългото си, тънко тяло, неголяма глава и зелен цвят той често бива бъркан с богомолка.
Сещам се как преди две години с Lirex се опитвахме да заснемем една богомолка (която също може да е била скакалец, кой знае). Направо да я “прихванем”, като изстребителите. Беше комично. Клечахме до една зелена градинка. Единият от нас се опитваше да подгони богомолката към асфалта (за се отличава на снимката), а другият гонеше с фотоапарата в готовност да снима.
Тогава установихме, че богомолките летят; и че имат завидния рефлекс да кацат само на зеленина.
