Le temps détruit tout
(Времето разрушава всичко)

филм на Gaspar Noé

Започна странно. Камерата правеше някакви пируети – не заснемаше, а рисуваше. На фона на едно постоянно бучене, жужене… нискочестотни звуци. От люшкането на камерата имах чувството, че всеки момент ще ме заболи глава. Мислех си също, че филмът в този му вид е направен да се гледа от някой много, ама много надрусан тип. Това обаче свърши и Irreversible премина в приемлив формат, по-лесно възприемчив. Действието тече наобратно. И ако в началото нищо не беше ясно, то с течение на историята всичко се изяснява и се оказва здравата навързано. Излиза, че не зрителят, а героят е надрусан и въртенето на камерата и притъпеното жужене пресъздават точно това?

Всъщност ако смяташ да гледаш този филм, което аз изключително препоръчвам, най-добре спри да четеш този текст. Първо гледай.

Irreversible, за добро или зло е известен не с друго, а със сцената, в която “изнасилват Monica Bellucci”. В началото има и едно доста грубичко убийство, буквално размазващо. Тези две сцени изместват тежеста на филма, в повечето коментари и ревюта всичко се върти около тях – или са брилянтно реалистични, или са скандално брутални. Така или иначе, изнасилването е пресъздадено и изиграно с такова майсторство, че си заслужава всяка секунда. Пък и не знам какво толкова може да отврати и засегне пуканковия зрител – все пак това не е наистина, измислица е.

Всъщност колкото и подтискащи моменти да има, хубавите са още повече. Филмът е много повече от “бруталните сцени”, които го правят известен. Атмосферата, особено след средата е приятна и съвсем реалистична. Грабва те и те въвлича в историята… вътре, навътре, надълбоко. Да, това определено не е холивудски филм. Диалозите и отношенията между героите са толкова истински и човечни, че ще ти се сторят познати. Ще изпиташ чувстовото, че си там, сред тях. Нещо повече – ще ти се иска да си при тях. Аз видях себе си в този филм. Видях се за момент в единия герой, видях се и в другия; видях се дори в някои от действията на и репликите на Monica.

А Monica е великолепна… лежаща гола в леглото, водеща онзи налудничав диалог в метрото, танцуваща на партито… щастлива или помръкнала, тя е прекрасна. За пръв път имах щастието да се насладя на нейния глас, който не отстъпва на външността и. Самия звук, интонацията, репликите, смехът… френския език… не си спомням скоро да съм гледал толкова истински и пленителни сцени, както тези в леглото и метрото. Поразително откровени. Превъртях някои от тях за втори и дори трети път и въобще не ми омръзват.

Дори днес, вече на 43, Monica Bellucci е недостижима. А на моменти във филма изглежда като малко момиченце.

Накрая просто гледах втренчено и продължително, без да мигам. И макар да не схванах дълбокия замисъл на финалните кадри (освен да привличат внимание и да са нестандартни, може би стряскащи и провокативни), краят ми хареса. Или то май се падаше началото?

публикувано на 29th.November.2007 в 22:30.
картотекирано у Кинематография.

REпликирай?